Звезда

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

                                                                                   Звезда

                     Дива река пак се рее,потърсила сила в едната ръка , тя буйно намира  пътя си сама  .
     Красотата  я води в тъмнината през нощта , а луната я милва с прелестта на света .

     Така ти дойде и смутено поседна в сърцето ми едва .

     Умореното слънце видя страха и с усмивка нежна донесе любовта , плахо ти потърси доверие и топлина .

     Красиви мигове на свобода , нежност тиха пак ни сля , всичко и това само мигът и Бог знае сега .

     Пъстра и мила е твойта душа , сърцата ни диви живеят сякаш в Божественост силна и добра .

     И ето я нашата звезда , тя ни погледна и с гордост видя силните ни крила .