danisab

44 резултата

Март без предразсъдство

Мартенското слънце се усеща,
не е като лято, но все пак
въздухът отдава се на среща
с меко-веселия сняг.
Улиците тихо спорят, ...
116 2

Върволицата на Ева

В прегръдка на раздяла
потъваща се свиваш,
косите-одеало
сълзите прикриват.
Затоплено сърцето ...
114 2

Пътят на русалката

Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване, ...
123 4

Егоморфоза

Залепнали крилата не буксуват,
а сякаш бавнооборотно
опитвам те да продиктуват
послание- ограбено самотно.
Застинало в паяжината ще доживее ...
103

Таборът и скитникът

Оскотяло време,
пребиваващ стан,
няма кой да вземе
скитник поруган.
Уж съдбата тежка дала е урок, ...
104 4

Кутията на Пандора

Събуждането е като аборт,
насила оперирам сетивата си,
във празен мрак очите адаптирам,
над затопленото тяло издевателствам.
Мъглива баня с плочките от лед ...
153 2

Искаме ли много...

Има много подредени дни
и такива с хаос истеричен.
Има дни, в които не върви
и се чудим на късмета си себичен.
Нагласени газим във вода ...
207 4

Любовта преградите прехвърля...

Разделям океана и владея
вселената на мойто женско битие.
В очите ми оглежда се небето,
сега ще плувам в своето море.
Звездите ги свалих, когато влязох ...
193 2

Ловец на души

Ловец на души Измолено търпението ме буди, очите търсят друга светлина. Безименният страх се чуди дали ще го приеме утринта. Ръцете тежко се преплитат в борба с непознатия си враг и дрехи възлите разплитат за да се навържат пак. Нужно ли е да го видя и истината да я разбера. над огледалото се вдига ...
176

На баща ми...

На баща ми... Тогава детето в мене умря.. И моят вик изпрати те в тъмнината. Сега, когато всичко опустя споменине само чукат на вратата. Годините ме върнаха назад, гроба пресен бе покрит с цветя. И днес се моля за душата ти... колко тихо, бързо отлетя... А исках да ни видиш помъдрели, успели в живот ...
193 4

Дървото на Юда

Дървото на Юда "видя съвсем ясно какво виси на дървото..." А.Кронин Огледалото с критика вече ми отвръща на погледа търсещ. Усещам компромис ,облечен в мил страх да не потърся утеха, внимание,взети наужким от дрехата моя. Пролетта плахо отдавна поиска времето свое. Сега, в Балзакова възраст би трябв ...
159

Два диоптъра късогледство

Роднински хор огласяше антрето,
а тя звука до минимум забавяше
и влизаше в банята, където
подмятания миеше,забравяше
че вече не е възраст завистлива ...
156 4

Зад буквите на името...

Цветна да беше душата човешка-
бихме я трили с гума до мрак-
да я поучим от грешките,
за да не повтори пак.
Сивкави носим ги, онемели, ...
153

Звезда от детството

Сънят ти още не донесъл
лъчът от детската звезда,
която като малка те унасяше
и бдеше над невинноста.
Сега очите не желаят ...
136

Дълго -кратко

Минутата без теб се раздвоява,
на свой ред прави нови дни,
във времето се наслоява,
боядисва в черно белите стени.
Искам да протегна длани, ...
162 2

Живот в захарница

Захарницата ги викаше..
Като аромат на кестени -
бездомните дечица.
Милиони малки стъкълца,
прашинки с вкус на болест, ...
136

Гледка от прозореца

През прозореца го виждам-дрипав.
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо ...
145 2

Рисунка на живот

В младостта й имаше картина,
в която често своя поглед спираше.
С горда крачка на богиня
вървеше, а кръвта пулсираше.
Сега рисува зимна колесница, ...
158 2

Пожелай си...

Пожелай си надежда, когато
ровиш с пръсти в бездънна пустиня,
виждаш черна дупка до вратата,
чакаш безпредметна милостиня.
Пожелай си успеха на пътя, ...
249 12

Женска орисия

Да бъдеш жена е понятие
без време, без грам обяснение,
да бъдеш работна ръка-предприятие,
красива и умна , и пълна с търпение.
Да теглиш със зъби конците житейски, ...
173 4

Земетръсна зона

Хиляди мравки предприеха атака по твоите крака.
Сепна се ти, в главата ти бръмна муха.
Взе си часовника, златен е , скъп е
и ланеца тежък си взе,
ключа превъртя,прага пристъпи, ...
129 2

* * *

Истински дни.
Изкуствено черни са.
Нощите-скелети.
С мъка се сменят
еднакви в жалбите- ...
147 2

някъде към върховете...

Във изгрева аз цвят намерих,
да боядисам душата избеляла,
криле на чайка аз разперих
да полетя над пустош изгоряла.
Море, в очите заледено, ...
171 10

Ревност

Дойдох.
Видях в гола стая
висяща паяжина-параван.
Зад него скучните ъгли
събираха си мухъл на таван. ...
190 2

Стига ми един приятел...

Можеш да бъдеш добре и самотен, сгушен далеч от прахта, от хорския говор,от немотия, от злоба човешка и суета. Да потънеш в избелелия, купен на старо диван, да поемеш дъх в уверения, че в живота за нещо и ти си избран. Но когато във въздуха лепнат и не падат думи-сълзи, а си сам и стените не шепнат, ...
212 8

Жена

Мъжки силует през реката минаваше, хладни талази умора отмиваха, скулптура нежна на рамо не шаваше, красотата й вечна сили наливаше. Така през годините майстора раждаше все нови различни жени- ниски,високи,красиви,особени, но с истински предани живи очи. Дали е легенда, не знам,но с очакване изложба ...
191 2

Изстинало кафе

Кафето вдига пара на ръба зад вестника, от вчера изоставен. Обяд е вече-аз не ставам за днешен вестник,сигурно разграбен е. Така не станах,когато чух гласа й- вълшебство от птиче гърло се изливаше. Стоях и слушах,но не приех я в мен, днес песента й тъжна в мен надига се. Пропуснах ли момента?Изтърва ...
169 2

Кръпка на душата

Години изтекоха, моят часовник спря на момента, когато си тръгна. Беше добър, мил,нежен, /къщовник?!/, но от спомени жълти нищо аз не изтръгвам, от душата-буренясала градина, която изостави ти фатално и така година след година ветровете брулеха брутално живота мой и цветната картина /любовна/ сви се ...
155 2

Дъжд за живот

Заблестя. Капчиците вода се стекоха по мръсния прозорец. Терасата все още не се е срутила под тежестта на изостаналите стъпки. През пердето се вижда облизаното игрище. Топъл дъжд. Вече го няма. Скочи от терасата. Заблестя. Самота...
146 2

В съня

Сънуваш, по-лека си от въздуха
и нищо няма смисъл в кулата на радостта,
освен да бъдеш окрилена
и да се слееш с обичта.
Една ръка през облаците влиза ...
233 2

Смяна на сезона

Охлаждането на сезона факт е, не носим вече леко поведение, разтворили мухлясалите лакти навличаме се с нетърпение. Да не измръзнем, да не легнем на вечно искаща кушетка, болката да не пристегнем, за да я скрием под наметка. Безверни сме, но ваксинираме уклончиво към зло съзнание, треперим да не про ...
167 2

Кактус

Останах сама... Без бодли, без храна, без вода.. Останах самотен кактус, чакащ смъртта. Дано да дойде по-бързо! Макар че едва ли има желание да бие път през пустинята...
213 14

* * *

Изсъхна цветето, уж гледано. Плевелите бяха цел. Отровата не бе премерена и всичко стана бързо. Домъчня ми- за красотата зелена, за закачката с новия ден. Заради теб домъчня ми. Цветето е вместо мен.
147 2

Люб-оф-ф-ф

Любовта май я няма.
Внушение.
Измама.
Видение.
Няма я. ...
242 6

Падналият ангел

На никого по пътя си житейски,
не съм го казвала, облечена в искреност.
Минавайки по улици,спирайки на гари,
аз всички съм ги мислела
за дяволски продажни. ...
173 2

Съперница

Къде да те търся, в кой свят да отида..
Къде да спра своите уморени очи?!
Когато тялото мое в съня тежък навлиза
виждам те близо, усещам дъха ти дори.
Разплетох коси, рязах тяхното злато, ...
170 4

Слънцето за друг изгря

Изгорях..А беше приятелство.
Сутрин му махах с ръка.
Бързах да срещна очите му,
да бъда първият лъч за деня.
Отварях широко вратите, ...
196 14

Зряла младост

Кураж в препоръката препратен
е като стъклена солница.
Желанието в неволя е обляно
и чупи се частица по частица.
В отраженията набрали скорост ...
136 2

Влак на светофара

Нагорещени релсите безмълвни
разнасят хорските товари.
Поучукан влакът-мълния
последни силици запали.
Останало му само името- ...
144 2

Реален сън

След съня е като сън
будна съм, едва поглеждам.
Още мисля си, че съм
в здраво изтъкана мрежа.
И ръцете-пипала ...
210 2