Ендериал (Димитър Попов)

Какво нещо са децата

Знаеш ли... вчера като се прибирах в автобуса имаше едно бебе. Невероятен сладур... Винаги съм харесвал огромните им очи и... чистотата в тях. Имат най-неповторимия поглед – сякаш те поглъщат, изпиват и веднага разбират какъв човек си... Та въпросното бебешорче се заиграваше с мен от време на време, ...

Ендериал

Проза

2006-08-01T15:55:43+03:00 106 4

Споделяне

А тебе те няма... Обичам да се разхождам... Няма значение на къде, просто ей така – да вървя без цел и без посока. Всъщност понякога има цел, но целта не е мястото до което ще стигна, а самото вървене. Разтоварващо е... десния крак пред левия после левия пред десния и така до безкрайност. Вечер, ког ...

Ендериал

Проза

2006-08-01T15:34:31+03:00 115

Виновен.

Виновен съм...
Всичко се случи един следобед. Бях леко отегчен и реших да се разходя край реката... бавния танц на водата с речните камъни и музиката на птиците слят с шума на развени клонки от вятъра... прекрасен е - за миг докосваш самото съвършенство на природата.
Та вървях си аз небрежно наслажд ...

Ендериал

Проза

2006-07-30T19:43:30+03:00 120 2

... а дали?

... някой който да ми каже добро утро, някой с който да се усмихнем на слънцето, което всяка сутрин изгрява като ангел над планината и за крила си има два пухкаво-бели облака... ... празнота в душата... нужда да запълня... мислите изпълнени с копнежи... нужда да забравя... сърцето разпиляно по света ...

Ендериал

Поезия

2006-07-23T10:10:00+03:00 142 18

Как я караш?

някак си... в търсене лутане забрава заблуда намирам усмивка и нечия сълза. Пристанище търся в мъглата непрогледна емоциите да стоваря за година две може и три ...да пристана, но буря зловеща отнесла е всичко. Мъгла на шир и на длъж... Пробоина. Водата нахлува всичко измива залива издавя отнася... в ...

Ендериал

Поезия

2006-07-13T21:49:49+03:00 121 10

Айкидо

(За тези които не знаят, Айкидо е бойно изкуство чиято цел е да победи пез да причини смърт или сериозно физическо нараняване, това е и истинската победа в бойните изкуства.) Дърво – спокоино поклаща листа, от вятър развяни, в страни. Вятър изви. Огън гори – стремглаво напред в атака се хвърли със п ...

Ендериал

Поезия

2006-05-23T08:00:48+03:00 84 4

* * *

... Поглед кратък , като миг безкраен – всичко ли казва или лъжи ни нашепва? Нещо свято, в тъмнината се прокрадна и към сърцето, Път със обич си проби. Като цвете То разцъфна – тъмнината разпиля. Безмилостно душата стопли – болка сладка разпиля. ...

Ендериал

Поезия

2006-05-19T19:49:26+03:00 89 2

Дребното и Великото

Странник скитащ из гората... Гората – тъмна, мрачна и зловеща. Той самия – мрачен и замислен, пропускал сенките край него да минават. Вървял така година-две – може би минута или ден. Защото в таз гора злокобна, мигът тече сякаш векове. Та вървял си той и мислил си за туй или онуй: как времето тече, ...

Ендериал

Поезия

2005-10-26T19:21:06+03:00 114 2

Сърце

Сърце
Той бе дребно човече, всъщност Кендер. На ръст тези същества бяха не повече от метър високи. Имаше заострени уши, уста и вежди, и издължени сини очи. Въпреки тази острота изражението му бе лъчезарно и приятно, предвещаващо добър разговор и приятна компания. Докато се разхождаше из гората той с ...

Ендериал

Проза

2005-10-01T15:48:45+03:00 143

успех

Когато в живота успееш, но нямаш дори един приятел; Когато купиш си дрехи, но няма кой да им се радва; Когато всичко е твое, но човекът във тебе отсъства – Тогава си сам и никога нищо си нямал!

Ендериал

Поезия

2005-06-14T12:54:57+03:00 128 2

Като ангел

В празното пространство ще надзърна там, където беше ти - засмяна. Тихо песни за любов предеше, чакаше да бъдем двама. Мисълта ми все към теб летеше... Вечер, когато, лентата превъртам ти все си там, във всеки кадър. За миг дори не ме оставяш сам – неуловима си за ничий радар; След това изчезваш в п ...

Ендериал

Поезия

2005-06-02T21:44:24+03:00 182 4

Яд, Гняв, Бяс

Ядът е нещото, което бавно гроба ни копае, Да обърне всичко в нас, страстно той желае. Гневът ни движи я напред, я назад, Никога не ни се пречка, просто ни затрива. Явява се от нищо и ни праща в нечий ад. Вързани сме като роби - крачим във мъглата сива. Болест нечовешка по хората безсрамно ходи, Я н ...

Ендериал

Поезия

2005-04-21T22:15:47+03:00 150 4

* * *

Бягай, препускай, тичай в галоп,
мисли си, мечтай, сънувай тоз блян;
Води се, мъчи се, заливай мечтите с потоп.
Порой от сълзи изливай засмян!
Смей се във мъка, смей се във щастие! ...

Ендериал

Поезия

2005-04-20T14:00:31+03:00 117 4

Приказка без край

За него казваха, че се е родил, за да търси. От момента, в който се роди, той започна своето търсене. Никога не спря да си задава въпроси и някак успяваше да намери отговорите им. Не се нуждаеше от някой, който да му казва: “Това е така!” или “Това не е така!”. Винаги намираше отговора някъде в себе ...

Ендериал

Проза

2005-04-18T16:02:35+03:00 167

Раздяла

Раздяла /Посветено/
Ах, колко е мрачно навън.
Дъждът по-враждебен, студен ,
как пронизва злобно като сън
странен кошмар – някак суеверен. ...

Ендериал

Поезия

2005-03-29T20:16:12+03:00 149

Все още обичам...

Все още обичам деня, когато безмълвно живея,
мигът, във който се раждам и с него залязвам,
както и вятъра, с който неспирно в живота се рея,
дори огън в душата могъщо изгарящ жадувам.
Все още обичам гората, в която неспирно препускам, ...

Ендериал

Поезия

2005-03-29T17:43:18+03:00 223 6

Воини

Из небесата се понесе една душа бездомна, една душа самотна. Вихрено да разнесе своята любов със ветровете искрено да ги отвее стройната дъга по върховете, където бурята вилнее – възхвалява битка бурна. Двама воини на скалата в хватка смъртно-руйна здраво хванали се за душата. Меч във меч преплели, ...

Ендериал

Поезия

2005-03-27T20:01:59+03:00 144 4

Една страна

И така, питам аз сега -
де да ходя в този тъмен час?
Облаци мрачни стопиха снега,
дъжд метежен изляха над нас.
Струпват се мрачни над мен ...

Ендериал

Поезия

2005-03-26T14:02:41+02:00 106

Дете

Спи мое дете,
заспи, забрави,
над тебе небе,
стига сълзи.
За тебе ще пеят, ...

Ендериал

Поезия

2005-03-26T11:55:11+02:00 134 2

Поглед за вечността

Пийвам си бира,
замислен за света,
с уста си свиря,
гледам във мига.
И що да видя във мига? ...

Ендериал

Поезия

2005-03-24T21:03:07+02:00 120

За българите

"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..." Паисий (1762) О, неразумни юроде, поради что?! Нима България – страна на забрава – страна на поквара и на древна слава за тебе нищ ...

Ендериал

Поезия

2005-03-24T12:43:30+02:00 167 8

Зелено

Душата ми плаче, сърцето се къса,
миг след миг времето лети над нас,
душевна рана се разтваря пъстра.
Облаци черни изливат гнева си тоз час,
птиците клети обзел ги страхът, ...

Ендериал

Поезия

2005-03-23T15:41:34+02:00 98 4

Червено

Душата ще е чиста, листът пък червен от кръв ще е пропит той ще е душа в душата и здраво стиска шията на любовта от нея хванат в безпощаден плен. Здраво вкопчили се в смъртна схватка Един ще победи, но кой? Смъртта не пита, тя само ще прибира. И ето чува се предсмъртен вой. Кой ли паднал е в прахта? ...

Ендериал

Поезия

2005-03-23T15:08:07+02:00 139 4

Черно

Черно кат Смъртта
бавно крачи тя към мен,
неспирна е страстта,
иска да ме вземе в плен.
Ден след ден пристъпва, ...

Ендериал

Поезия

2005-03-23T14:47:12+02:00 115 4

Сянка на живота

Сянка гората днеска преброди търсейки нещо красиво, хиляди левги обходи, но всичко бе диво. Храсти прерови, тревите отвя, дървета събори из разни нивя.. Потоци подгони и вятъра хвана, скалите разрони и песен подхвана… но всичко бе диво. Със вълци избяга, сърните последва, с орлите летя и времето сле ...

Ендериал

Поезия

2005-03-23T11:35:01+02:00 158 4

....

Мога да пиша за планината и врабците -
птици сладкодумни
и потоци пъстроструйни,
но много се повтарям,
като слънцето изгрявам. ...

Ендериал

Поезия

2005-03-22T18:50:06+02:00 135

Гласът на любовта

Като стон на пеперуда тихо във нощта шепти пее нежно, сякаш луда, а гласът й мощен пак ехти. Глас напевен, всяка дума тъй ясно от устните извира, шепот мощен взима ми ума – всяка граница размива. Границите сляха се в едно, нежен глас ще ги размива, сякаш свято вино от ведро се лее – лицето ми умива. ...

Ендериал

Поезия

2005-03-19T12:29:59+02:00 136 4

Стихче за живота

Стихче весело ще посветя, но защо не знам; с песен нежна ще изпратя, но кого? И това не знам. Може би щурците, на които слушам всяка нощ свирните и ме карат да умувам? Или за луната да запея, във живота мой е спътник и за нея вечно ще милея, в небесата тя е вечен пътник. Слънцето да изрисувам – и па ...

Ендериал

Поезия

2005-03-18T23:51:08+02:00 132

Водопадът на живота

Когато слънцето се ражда
и в гората бродя сам,
кога луната поглед не отмята
от стъпките ми блудни,
тогава ходя – знам. ...

Ендериал

Поезия

2005-03-15T14:18:17+02:00 139 8

Пролетно

Нека друг да те обича
планина за тебе да свали,
поглед нежен да ти врича
и езеро в небето да качи.
Стихове за тебе да нарича, ...

Ендериал

Поезия

2005-03-12T21:13:23+02:00 129 4

Недей!

Не, недей се гръмва!
Аз не ще го понеса,
а след туй ще се удавя!
Някак мога да те утеша,
усещам аз! ...

Ендериал

Поезия

2005-03-11T10:49:20+02:00 164 4

Фантазия

Да избягам аз не мога от съдбата, да препускам, тъй, на воля из гората планинските пътеки да преследвам дъжд да брули моето лице. Слънце не изгряло да догонвам да търся златното яйце и с луната да си поговоря, да горя във вечен огън, да се къпя с вятъра, да влизам аз в пороя, да отхвърля поглед тъме ...

Ендериал

Поезия

2005-03-11T10:48:58+02:00 149 8

Мъртвец

Облаци черни над планината се спускат.
Облаци черни да я глътнат искат,
сякаш от пъкъла Сатаната ги изпрати –
влачат валма, кълбета разстила.
А ти?... ...

Ендериал

Поезия

2005-03-05T20:54:49+02:00 120

Приказна лейди

Приказна лейди в парка върви,
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.
Очи прекрасни с хиляди краски, ...

Ендериал

Поезия

2005-03-04T14:35:22+02:00 140 4

Книга

Отварям книга сега
и мисля за вечни неща -
за изгряваща луна
в застинала сякаш река,
дървета и храсти зелени ...

Ендериал

Поезия

2005-03-04T14:33:48+02:00 114

Разбиране

Идвам от нищото,
седя си във нещото.
Безметежен в пустотата,
слял се със нещата
от огромното пространство ...

Ендериал

Поезия

2005-03-04T14:31:44+02:00 146 8

Сянка във нощта

Сянка във нощта,
пресича тъмния площад,
носител на смъртта
разхожда се във мрачен град.
Засвири нежната си песен, ...

Ендериал

Поезия

2005-03-03T12:47:20+02:00 132 4

Вятър ме повя

Споменът отдавна избледнял за нежност малка, зажаднял. На яве да излезе пак напира, но нещо вътре го възпира. Избива всичките прегради паметта побягва ужасено потта се стича на талази усмивка гасне примирено. Останах сам на двора птиците нещат да пеят тръгнах към обора врабците над мен се реят Да пр ...

Ендериал

Поезия

2005-02-28T13:33:57+02:00 124

Нощта, ледено притихнала

Нощта притихнала във ледения си сумрак; луната нежно е затихнала - стои на звезден праг. Клоните надвесени над мен здраво стискат перлите от самота; реката тихо ромоли пред мен отбялсък нежен - преплетен с любовта. Ветрове притихнали се канят да извият ураганите утихнали се готвян да щурмуват и ето ...

Ендериал

Поезия

2005-02-28T12:33:38+02:00 154

Веселият танц – танцът на Смъртта

Купчина пръст,
грозно надига глава
от пръстта нейде в балкана,
злосторно вълкът извива за мъстта.
Луната - нейде над земята ...

Ендериал

Поезия

2005-02-28T12:04:08+02:00 134 2