Ендериал (Димитър Попов)

Какво нещо са децата 🇧🇬

Знаеш ли... вчера като се прибирах в автобуса имаше едно бебе. Невероятен сладур... Винаги съм харесвал огромните им очи и... чистотата в тях. Имат най-неповторимия поглед – сякаш те поглъщат, изпиват и веднага разбират какъв човек си... Та въпросното бебешорче се заиграваше с мен от време на време, ...

Ендериал

Prose

2006-08-01T15:55:43+03:00 105 4

Споделяне 🇧🇬

А тебе те няма... Обичам да се разхождам... Няма значение на къде, просто ей така – да вървя без цел и без посока. Всъщност понякога има цел, но целта не е мястото до което ще стигна, а самото вървене. Разтоварващо е... десния крак пред левия после левия пред десния и така до безкрайност. Вечер, ког ...

Ендериал

Prose

2006-08-01T15:34:31+03:00 115

Виновен. 🇧🇬

Виновен съм...
Всичко се случи един следобед. Бях леко отегчен и реших да се разходя край реката... бавния танц на водата с речните камъни и музиката на птиците слят с шума на развени клонки от вятъра... прекрасен е - за миг докосваш самото съвършенство на природата.
Та вървях си аз небрежно наслажд ...

Ендериал

Prose

2006-07-30T19:43:30+03:00 119 2

... а дали? 🇧🇬

... някой който да ми каже добро утро, някой с който да се усмихнем на слънцето, което всяка сутрин изгрява като ангел над планината и за крила си има два пухкаво-бели облака... ... празнота в душата... нужда да запълня... мислите изпълнени с копнежи... нужда да забравя... сърцето разпиляно по света ...

Ендериал

Poetry

2006-07-23T10:10:00+03:00 138 18

Как я караш? 🇧🇬

някак си... в търсене лутане забрава заблуда намирам усмивка и нечия сълза. Пристанище търся в мъглата непрогледна емоциите да стоваря за година две може и три ...да пристана, но буря зловеща отнесла е всичко. Мъгла на шир и на длъж... Пробоина. Водата нахлува всичко измива залива издавя отнася... в ...

Ендериал

Poetry

2006-07-13T21:49:49+03:00 117 10

Айкидо 🇧🇬

(За тези които не знаят, Айкидо е бойно изкуство чиято цел е да победи пез да причини смърт или сериозно физическо нараняване, това е и истинската победа в бойните изкуства.) Дърво – спокоино поклаща листа, от вятър развяни, в страни. Вятър изви. Огън гори – стремглаво напред в атака се хвърли със п ...

Ендериал

Poetry

2006-05-23T08:00:48+03:00 80 4

* * * 🇧🇬

... Поглед кратък , като миг безкраен – всичко ли казва или лъжи ни нашепва? Нещо свято, в тъмнината се прокрадна и към сърцето, Път със обич си проби. Като цвете То разцъфна – тъмнината разпиля. Безмилостно душата стопли – болка сладка разпиля. ...

Ендериал

Poetry

2006-05-19T19:49:26+03:00 85 2

Дребното и Великото 🇧🇬

Странник скитащ из гората... Гората – тъмна, мрачна и зловеща. Той самия – мрачен и замислен, пропускал сенките край него да минават. Вървял така година-две – може би минута или ден. Защото в таз гора злокобна, мигът тече сякаш векове. Та вървял си той и мислил си за туй или онуй: как времето тече, ...

Ендериал

Poetry

2005-10-26T19:21:06+03:00 111 2

Сърце 🇧🇬

Сърце
Той бе дребно човече, всъщност Кендер. На ръст тези същества бяха не повече от метър високи. Имаше заострени уши, уста и вежди, и издължени сини очи. Въпреки тази острота изражението му бе лъчезарно и приятно, предвещаващо добър разговор и приятна компания. Докато се разхождаше из гората той с ...

Ендериал

Prose

2005-10-01T15:48:45+03:00 139

успех 🇧🇬

Когато в живота успееш, но нямаш дори един приятел; Когато купиш си дрехи, но няма кой да им се радва; Когато всичко е твое, но човекът във тебе отсъства – Тогава си сам и никога нищо си нямал!

Ендериал

Poetry

2005-06-14T12:54:57+03:00 124 2

Като ангел 🇧🇬

В празното пространство ще надзърна там, където беше ти - засмяна. Тихо песни за любов предеше, чакаше да бъдем двама. Мисълта ми все към теб летеше... Вечер, когато, лентата превъртам ти все си там, във всеки кадър. За миг дори не ме оставяш сам – неуловима си за ничий радар; След това изчезваш в п ...

Ендериал

Poetry

2005-06-02T21:44:24+03:00 178 4

Яд, Гняв, Бяс 🇧🇬

Ядът е нещото, което бавно гроба ни копае, Да обърне всичко в нас, страстно той желае. Гневът ни движи я напред, я назад, Никога не ни се пречка, просто ни затрива. Явява се от нищо и ни праща в нечий ад. Вързани сме като роби - крачим във мъглата сива. Болест нечовешка по хората безсрамно ходи, Я н ...

Ендериал

Poetry

2005-04-21T22:15:47+03:00 146 4

* * * 🇧🇬

Бягай, препускай, тичай в галоп,
мисли си, мечтай, сънувай тоз блян;
Води се, мъчи се, заливай мечтите с потоп.
Порой от сълзи изливай засмян!
Смей се във мъка, смей се във щастие! ...

Ендериал

Poetry

2005-04-20T14:00:31+03:00 114 4

Приказка без край 🇧🇬

За него казваха, че се е родил, за да търси. От момента, в който се роди, той започна своето търсене. Никога не спря да си задава въпроси и някак успяваше да намери отговорите им. Не се нуждаеше от някой, който да му казва: “Това е така!” или “Това не е така!”. Винаги намираше отговора някъде в себе ...

Ендериал

Prose

2005-04-18T16:02:35+03:00 165

Раздяла 🇧🇬

Раздяла /Посветено/
Ах, колко е мрачно навън.
Дъждът по-враждебен, студен ,
как пронизва злобно като сън
странен кошмар – някак суеверен. ...

Ендериал

Poetry

2005-03-29T20:16:12+03:00 145

Все още обичам... 🇧🇬

Все още обичам деня, когато безмълвно живея,
мигът, във който се раждам и с него залязвам,
както и вятъра, с който неспирно в живота се рея,
дори огън в душата могъщо изгарящ жадувам.
Все още обичам гората, в която неспирно препускам, ...

Ендериал

Poetry

2005-03-29T17:43:18+03:00 220 6

Воини 🇧🇬

Из небесата се понесе една душа бездомна, една душа самотна. Вихрено да разнесе своята любов със ветровете искрено да ги отвее стройната дъга по върховете, където бурята вилнее – възхвалява битка бурна. Двама воини на скалата в хватка смъртно-руйна здраво хванали се за душата. Меч във меч преплели, ...

Ендериал

Poetry

2005-03-27T20:01:59+03:00 140 4

Една страна 🇧🇬

И така, питам аз сега -
де да ходя в този тъмен час?
Облаци мрачни стопиха снега,
дъжд метежен изляха над нас.
Струпват се мрачни над мен ...

Ендериал

Poetry

2005-03-26T14:02:41+02:00 102

Дете 🇧🇬

Спи мое дете,
заспи, забрави,
над тебе небе,
стига сълзи.
За тебе ще пеят, ...

Ендериал

Poetry

2005-03-26T11:55:11+02:00 131 2

Поглед за вечността 🇧🇬

Пийвам си бира,
замислен за света,
с уста си свиря,
гледам във мига.
И що да видя във мига? ...

Ендериал

Poetry

2005-03-24T21:03:07+02:00 116

За българите 🇧🇬

"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..." Паисий (1762) О, неразумни юроде, поради что?! Нима България – страна на забрава – страна на поквара и на древна слава за тебе нищ ...

Ендериал

Poetry

2005-03-24T12:43:30+02:00 163 8

Зелено 🇧🇬

Душата ми плаче, сърцето се къса,
миг след миг времето лети над нас,
душевна рана се разтваря пъстра.
Облаци черни изливат гнева си тоз час,
птиците клети обзел ги страхът, ...

Ендериал

Poetry

2005-03-23T15:41:34+02:00 95 4

Червено 🇧🇬

Душата ще е чиста, листът пък червен от кръв ще е пропит той ще е душа в душата и здраво стиска шията на любовта от нея хванат в безпощаден плен. Здраво вкопчили се в смъртна схватка Един ще победи, но кой? Смъртта не пита, тя само ще прибира. И ето чува се предсмъртен вой. Кой ли паднал е в прахта? ...

Ендериал

Poetry

2005-03-23T15:08:07+02:00 136 4

Черно 🇧🇬

Черно кат Смъртта
бавно крачи тя към мен,
неспирна е страстта,
иска да ме вземе в плен.
Ден след ден пристъпва, ...

Ендериал

Poetry

2005-03-23T14:47:12+02:00 111 4

Сянка на живота 🇧🇬

Сянка гората днеска преброди търсейки нещо красиво, хиляди левги обходи, но всичко бе диво. Храсти прерови, тревите отвя, дървета събори из разни нивя.. Потоци подгони и вятъра хвана, скалите разрони и песен подхвана… но всичко бе диво. Със вълци избяга, сърните последва, с орлите летя и времето сле ...

Ендериал

Poetry

2005-03-23T11:35:01+02:00 154 4

.... 🇧🇬

Мога да пиша за планината и врабците -
птици сладкодумни
и потоци пъстроструйни,
но много се повтарям,
като слънцето изгрявам. ...

Ендериал

Poetry

2005-03-22T18:50:06+02:00 132

Гласът на любовта 🇧🇬

Като стон на пеперуда тихо във нощта шепти пее нежно, сякаш луда, а гласът й мощен пак ехти. Глас напевен, всяка дума тъй ясно от устните извира, шепот мощен взима ми ума – всяка граница размива. Границите сляха се в едно, нежен глас ще ги размива, сякаш свято вино от ведро се лее – лицето ми умива. ...

Ендериал

Poetry

2005-03-19T12:29:59+02:00 132 4

Стихче за живота 🇧🇬

Стихче весело ще посветя, но защо не знам; с песен нежна ще изпратя, но кого? И това не знам. Може би щурците, на които слушам всяка нощ свирните и ме карат да умувам? Или за луната да запея, във живота мой е спътник и за нея вечно ще милея, в небесата тя е вечен пътник. Слънцето да изрисувам – и па ...

Ендериал

Poetry

2005-03-18T23:51:08+02:00 128

Водопадът на живота 🇧🇬

Когато слънцето се ражда
и в гората бродя сам,
кога луната поглед не отмята
от стъпките ми блудни,
тогава ходя – знам. ...

Ендериал

Poetry

2005-03-15T14:18:17+02:00 135 8

Пролетно 🇧🇬

Нека друг да те обича
планина за тебе да свали,
поглед нежен да ти врича
и езеро в небето да качи.
Стихове за тебе да нарича, ...

Ендериал

Poetry

2005-03-12T21:13:23+02:00 125 4

Недей! 🇧🇬

Не, недей се гръмва!
Аз не ще го понеса,
а след туй ще се удавя!
Някак мога да те утеша,
усещам аз! ...

Ендериал

Poetry

2005-03-11T10:49:20+02:00 160 4

Фантазия 🇧🇬

Да избягам аз не мога от съдбата, да препускам, тъй, на воля из гората планинските пътеки да преследвам дъжд да брули моето лице. Слънце не изгряло да догонвам да търся златното яйце и с луната да си поговоря, да горя във вечен огън, да се къпя с вятъра, да влизам аз в пороя, да отхвърля поглед тъме ...

Ендериал

Poetry

2005-03-11T10:48:58+02:00 145 8

Мъртвец 🇧🇬

Облаци черни над планината се спускат.
Облаци черни да я глътнат искат,
сякаш от пъкъла Сатаната ги изпрати –
влачат валма, кълбета разстила.
А ти?... ...

Ендериал

Poetry

2005-03-05T20:54:49+02:00 117

Приказна лейди 🇧🇬

Приказна лейди в парка върви,
спира за миг – поглежда встрани,
а дървото до нея с листа й нашепва
своята песен и пее, и в очите я гледа.
Очи прекрасни с хиляди краски, ...

Ендериал

Poetry

2005-03-04T14:35:22+02:00 136 4

Книга 🇧🇬

Отварям книга сега
и мисля за вечни неща -
за изгряваща луна
в застинала сякаш река,
дървета и храсти зелени ...

Ендериал

Poetry

2005-03-04T14:33:48+02:00 110

Разбиране 🇧🇬

Идвам от нищото,
седя си във нещото.
Безметежен в пустотата,
слял се със нещата
от огромното пространство ...

Ендериал

Poetry

2005-03-04T14:31:44+02:00 142 8

Сянка във нощта 🇧🇬

Сянка във нощта,
пресича тъмния площад,
носител на смъртта
разхожда се във мрачен град.
Засвири нежната си песен, ...

Ендериал

Poetry

2005-03-03T12:47:20+02:00 129 4

Вятър ме повя 🇧🇬

Споменът отдавна избледнял за нежност малка, зажаднял. На яве да излезе пак напира, но нещо вътре го възпира. Избива всичките прегради паметта побягва ужасено потта се стича на талази усмивка гасне примирено. Останах сам на двора птиците нещат да пеят тръгнах към обора врабците над мен се реят Да пр ...

Ендериал

Poetry

2005-02-28T13:33:57+02:00 121

Нощта, ледено притихнала 🇧🇬

Нощта притихнала във ледения си сумрак; луната нежно е затихнала - стои на звезден праг. Клоните надвесени над мен здраво стискат перлите от самота; реката тихо ромоли пред мен отбялсък нежен - преплетен с любовта. Ветрове притихнали се канят да извият ураганите утихнали се готвян да щурмуват и ето ...

Ендериал

Poetry

2005-02-28T12:33:38+02:00 150

Веселият танц – танцът на Смъртта 🇧🇬

Купчина пръст,
грозно надига глава
от пръстта нейде в балкана,
злосторно вълкът извива за мъстта.
Луната - нейде над земята ...

Ендериал

Poetry

2005-02-28T12:04:08+02:00 133 2