Mar 19, 2005, 12:29 PM

Гласът на любовта

  Poetry
133 0 4
Като стон на пеперуда тихо във нощта шепти пее нежно, сякаш луда, а гласът й мощен пак ехти. Глас напевен, всяка дума тъй ясно от устните извира, шепот мощен взима ми ума – всяка граница размива. Границите сляха се в едно, нежен глас ще ги размива, сякаш свято вино от ведро се лее – лицето ми умива. Лицето си изплакнах във слънчеви лъчи, покапа звезден прах от нежните мечти. Звезден прах се разпиля посипа се по нашите коси, гласът със нежните лъчи меко по телата се разля. Глас напевен, сякаш пеперуда; глас вълшебен – всяка дума. Гласът й меден като струна на нечия цигулка сладкопойна. Като стон на пеперуда тихо любовта шепти пее нежно, всяка дума – в душата мощно ще ехти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Попов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Ех само как ми развали колекцията
    Много ме усмихваш и съм ти благодарен за това
  • Обичай - умееш го - а гласа е трепет и заслива
  • Благодаря ти Ех само как ми развали колекцията
    Много ме усмихваш и съм ти благодарен за това
  • Обичай - умееш го - а гласа е трепет и заслива