Нощта, ледено притихнала

Нощта притихнала във ледения си сумрак; луната нежно е затихнала - стои на звезден праг. Клоните надвесени над мен здраво стискат перлите от самота; реката тихо ромоли пред мен отбялсък нежен - преплетен с любовта. Ветрове притихнали се канят да извият ураганите утихнали се готвян да щурмуват и ето буйни ветрове цветята ще превият. Родените във снегове пролетта да търсят. В планината вълк изви, гласът му се понесе над дивните реки и скръб разнесе заедно със радост - обещание за младост; и нежна сладост. Прелестните планини сляти с вечността богати долини незнаещи смъртта те родени са да знаят да знаят и да дават. Нощта, безропотно притихнала във топлина небесна, луната нежно гали струните на моята душа.