Mar 27, 2005, 8:01 PM

Воини

  Poetry
142 0 4
Из небесата се понесе една душа бездомна, една душа самотна. Вихрено да разнесе своята любов със ветровете искрено да ги отвее стройната дъга по върховете, където бурята вилнее – възхвалява битка бурна. Двама воини на скалата в хватка смъртно-руйна здраво хванали се за душата. Меч във меч преплели, душа в душата те заплели стъпка-две и се преплитат ударът сече и се разплитат. Без да спират тази битка през вековете те се биха не само в смъртна хватка – телата в песни им се сляха. Заедно прегърнати от Любовта, в този миг са цяло – не раними; Кой ли ще прегърне днес Смъртта, в този миг душите им са неделими. Заедно в живота – заедно в смъртта; дори и някой да умре – другият не ще се спре.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Попов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Може би защото много си падам по фентази Пък фентазито може да бъде много истинско и реално, за това не е необхоодимо да казваш "но"
    Радвам се че ти хареса
    Благодаря!
  • Харесва ми....много. Звучи истинско, но някак фантастично. От мен 6
  • Може би защото много си падам по фентази Пък фентазито може да бъде много истинско и реално, за това не е необхоодимо да казваш "но"
    Радвам се че ти хареса
    Благодаря!
  • Харесва ми....много. Звучи истинско, но някак фантастично. От мен 6