hixxtam

203 резултата

С аромат на восък

Подари ми
лирика от страсти.
Нощта запали
звезден алманах.
Шепот тих... ...
190 36

Ние сме вълци

Вълци сме.
Като
кучета също, но малко.
С пушечен грохот
години избиват ни... ...
157 2

По пътя

Безцелно се движа по пътища скучни,
в горските дебри с пътеки изтъркани.
Тече си животът, минава беззвучно
през страсти, любов, изневери и... кръпки.
Край мен суета, лекомислие, слава, ...
137 28

Пречистване

След зима снежна зеленее пролет.
Ледът топи забравените истини.
Помежду си пак строим мостове
от старите разлистени излишъци.
Вървя и дишам аромат на ниви. ...
164 24

Замък за душата

От спомени,
пастелно украсени,
от мисли,
скрити във мъгла,
от облаци, ...
194 30

Нощни ескизи

Крещи със болка
тъмнината
на отминаващото
денонощие.
Отварям прашния ...
195 14

В съня ми

Не зная как в съня ми акостира?
Дали защото дълга е нощта
или защото бисери събирах
в морето на самотните сърца?
Обичащи, безмълвни и безтленни, ...
174 18

Аз и времето

* * *
Времето
ме носи неподвластно.
За да погледна
на епохата реално, ...
138 18

Заспивай...

Заспивай...
Ще изплета
венец от звезди,
които ще покрият
небосвода на твоя сън. ...
132 18

Два свята

Два свята се срещат...
Космически взрив... и душевен...
Свръхнова се ражда...
Усещат сърцата...
Подпури... напеви... ...
152 20

Животът тече си...

* * *
Животът тече си тихо, нормално.
Проблясъци някакви - просто банално.
Дните отлитат бавно, беззвучно.
Емоции няма! Без тебе е скучно! ...
148 14

Когато си

* * *
Когато си много самотен,
без усмивки и длани добри.
Поспри се при старата есен.
При солените тъжни сълзи. ...
149 22

Поет

Животът стане ли солен,
наведен пише без да спира,
нарежда стихове смутен,
а римата без край извира.
Радост с дъх на хризантеми ...
122 28

Две души

Две души
в късна,
морна доба,
възвишени
от чувствата лирични, ...
137 20

За себе си

Рутинно работя,
така дори пиша.
Е, малко потя се...
когато издишам.
Понякога бързам ...
132 14

Ретроспекция

С думите обичам да жонглирам.
Хвърлям ги на листа безразборно.
Нареждат се сами, не ги подбирам -
ту весели, щастливи, ту минорни.
Научих някога в училищния двор ...
154 30

Очакване

Чакам,
чакам...
Нито ред...
Търся те...
Копнея... ...
181 22

Ти и аз

Ти вървиш, a аз до теб пристъпвам...
Всеки по своята тъмна пътека,
трънясала, сенчеста или безпътна,
водеща до никъде - търсеща утеха.
Слъце няма... Лъч единствен даже. ...
167 12

* * *

Пред мен стоиш...
Мечти сътворени
изпълваш с красота.
Когато заспиш
казваш, че със мен ...
119 10

И тази нощ

И тази нощ отново самотата ми,
прогони твоя смях игрив.
И тази нощ дълбоко във душата си,
почувствах се щастлив.
И този нощ мелодия прекрасна, ...
147 18

Писмо

Получихме писмото, дъще клета,
сълзите ти говорят вместо теб,
за бедност, оковаваща нозете,
за къшеите стар мухлясал хлеб.
Права си за туй, че в тази зима ...
129 16

Греховно

Греховни сме и греховете наши
в друго време, нявга ще платим,
наливаме живот в големи чаши,
отпиваме любов без капка грим.
Часовникът безмълвно отброява ...
114 12

''Бургаски вечери'' над спяща тихо Варна

Китарен ритъм, тъмни очила,
емоции покълнали във здрача,
дрезгав глас, протегната ръка
към всички нас... и "Госпожа удача".
Крещи пиано, пръстите лудеят ...
184 16

Моята Тъга

Горчиви спомени в чаша си налях,
наздравица със себе си да вдигна,
и моята Тъга до мен съзрях...
Гримирана като момиче ми намигна.
Отпи си глътка, бликнаха сълзи, ...
195 30

Кафенето на самотниците

И в зима, и в лято е пълно,
заети са винаги масите.
Сградата, точно на ъгъла,
под ресторанта "Щастие".
Кафето горчиво сервират ...
140 12

Пясъчния часовник на времето

времето измръзнало от чакане, измъчено,
лекува с мигове безброй природата.
всяка стъпка причинява
болка, нищета,
родена ...
180 34

Завръщане

Спъвам се в мрак.
Давя се в локва от пот
без спасителен бряг.
Галя идиот,
а мен гали бръснач. ...
127 10

Миг преди тръгване

Тръгвам.
Вратата тихо
ще изстене
като спомен.
Ще ме поеме ...
208 28

Миг безнадеждност

Звезда опашата
пресече небето.
Вятър разбойник
прозореца счупи.
Каторжничка тайна ...
212 26

Нощна скитница

В прозореца на гърбавите делници
почука тихо, ала влезе с взлом.
Сбогуваха се вятърните мелници
със своя весел рицар Дон Кихот.
Смехът подгони с трели тишината. ...
169 30

Лудост

Защо се боря
с вятърните мелници?
Какво постигнах
в роля на Кихот?
Живота си отмина ...
149 18

Не тъжи

Защо не спиш?
Защо стоиш с отворени очи
и с поглед вперила в простора необятен?
Защо тъжиш?
Защо в душата ти трепти ...
192 28

Средата на лятото

Вик, затворен в картина,
виси на стената
и крещи в мен минало
в едно с тишината.
Вън нощта е изтръпнала ...
170 16

Автопортрет

Хаосът е моят свят.
Истина с лъжа се сливат.
Погледът ми не е млад -
Огледалото не скрива.
Припознавам младостта, ...
143 12

Кошмар

Сънувах сън.
Отвън
блестеше слънцето горещо
и всичко гинеше - жарава...
А в мене лед и зима снежна - ...
142 20

Маски

В моменти себични, дори непотребни,
с пресъхнали устни цветята поливаме.
От раните правим шеги злободневни,
а нощем сълзите приспивно изпиваме.
Сънуваме страстно в сивите мигове, ...
129 12

Вълшебната кралица

Сърцето ми е стара ръкавица.
Сбръчкана от времето, износена.
А някога живеех със кралица,
не си задавах глупави въпроси.
Дните ми летяха крехко-млади. ...
166 22

Мълчаливо

Мълчим.
Думите всъщност
излишни са даже.
Всеки в своите
мисли лети. ...
162 22

Инфарктно

Безсънни са нощите...
Пръстъп кошмарен.
Недостиг на въздух
и пареща болка в гърдите.
Сърце, неритмично ...
154 10

Опиянение

Хумористично стихче
Върви пред мен убийствена жена.
Погледите приковала на мъжете.
Не бърза, сякаш плува в суета
А пък на мене, водка ми сипете! ...
153 12