31.08.2006 г., 10:44

С аромат на восък

187 0 36

Подари ми
лирика от страсти.
Нощта запали
звезден алманах.
Шепот тих...
В душите доза щастие.
Съдби.
Пресечна точка.
Смях.
Неми свещи,
сенки по стените.
Изгарящ допир.
Дъх за миг стаен.
Снагата ти - завижда
Афродита.
Искряща кожа -
буен огън в мен.
Очите ти
премрежени блестят.
Диханието -
песен с труден ритъм.
Амброзия -
небесна благодат
от две гърди
аз пия и отлитам.

Свещта ще свърши,
както и нощта.
И ще остане
спомен с аромат
на восък.
Ще има болка,
може би тъга,
но във сърцето си
с радост ще я нося.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силен стих,Найдене.. Щастлива е онази ,която наричаш "С аромат на восък", защото личи от всяка дума ,че е една обичана жена.
    Поздрави от мен!
  • Страхотен стих!Приеми поздравите ми
  • Красив и очарователен стих! Споделена близост и възторг...макар носталгично.
    Поздрави!
  • Оценка 6 ,разбира се !)
  • Прекрасен стих!Моите поздравления за теб и музата ти!