mary_87

15 резултата

Признавам си

Не искам да ми казваш, че ме разбираш, това неможе с думи да се разбере, не искам без отговор да ме оставяш, тишината не те кара да забравяш, не искам и с думи да ми се кълнеш, опитай се просто да ме разбереш. Нямам сили да продължавам така, безмълвна да те обичам сама, искам да разбереш - не че си ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
109

Ако сгреша

Ами ако сгреша,без да се боря и после цял живот съжалявам за това, ако ти си мъжа,когото ще обичам и сега,и когато умра. Ако сгреша... Ако си отидеш,а немога да те спра, как да вярвам,че няма да сгреша, как като година след година досега се връщам все към теб,след всяка загуба,след всеки провал. Ако ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
105 6

Обичам...

Гост неканен,ти дойде в моето сърце, ангел паднал,сякаш откъснато перце. Как да ти кажа сега,че само теб обичам така, какво да избера приятелството или любовта, готова ли съм да платя най-тежката цена, показвайки ти,че искам да съм жена, а не просто приятелка добра. Моля те,прости ми,ако любовта ми ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
182 2

Търсене

Не зная къде е сърцето ми. В плен бе, когато последно говорихме. Не зная къде съм и аз. Някъде в тъмното, там се крия от слънцето. Слънцето и сърцето ми... В плен на тъмното... Освободи ги, за да намеря себе си.
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
85

Назад

Понякога се чудя какво стана,
защо в един миг забрави за мен,
нима за ден изтри всички сълзи,
как да вярвам в това,
та нали с теб открих любовта, ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
107 2

След като те чаках

Ти все още вярваш в любовта,
нима съществуват чудеса.
Мрака бавно встъпил в нощта
изгуби твойта светлина.
Защо да вярвам още в нас, ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
139 2

Спирам да мълча!

Много отдавна искам да ти го кажа!Сега нищо не е по различно от преди,просто искам да го знаеш,дори мен да ме боли!
Колко време мина,не е малко май,за толкова години хората изживяват цял един живот,а моят сякаш беше спрял заедно с времето на моите мечти.
Дори незнам дали е правилно това,че те обичам ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Есета
254 2

Тук и Сега

Има ли смисъл от един живот които само пречи на другите,от един живот които неможе
да изживее това което му се иска,един живот,тежест за всички около него.Казват,че най близките хора
трябва да те обичат,а в какво се изразява обичта им,в разбиране мисля си аз,е значи
мен не ме обичат,защото не ме раз ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Есета
326 4

Без заглавие

За миг разби света във който живях.
Потъна денят в тъмнина,
загуби се шума в тишина.
Сълзите очите ми изгарят,
за нова вяра надежда няма. ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
130 4

Грешно

Измама бил си ти, измама от която ще боли.
Стъпки нощем в съня си дочувам.
Всеки за някъде забързан,
а ти и аз седим на двата бряга,
заровили лица в ръцете си, ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
130

Изповед

Неонов лъч, отново за кратко светлина,
плаха топлина пак за секунди съживи света.
Но как да се живее само за мига, ден за ден?
Как да забравя пак това, смисъла за мен?
Играх си и на играта оказах се в плен. ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
152 4

Проклятие

Отново името ти срещам,
пак ли то за мене ще крещи...
Искам да избягам, а искаш ли и ти..
Мога да те имам, сърцето ти дори.
Очите ти ще парят, душата ще гори, ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
128

Безсилие

Една душа сама, една душа търси друга в нощта.
Една мечта неосъществена, една меча която те буди в съня.
Трептящо сърцето ти плаче, по лицето капят сълзи.
Отпуснати ръцете ти изстиват, очите ти са удавени в сълзи.
Леко устните отронват - "Не си отивай! Върни се! Остани!" ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
120

Играч

Стой, спри, не искам вече да те имам,
ти бе само игра за забавление на скуката в моята душа.
От играчът в тази игра ти се преварна в играчка за тази арена.
Кога реши, че обичам те, не бе ли разбрал, че аз не съм способна на това.
От слабата жена, гаснеща след всяка раздяла, ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
132 6

Усещане

Аромат на силно кафе и вкус на млечен шоколад
усещат устните ми, щом допрат твоята кожа.
Отпивам жадна всяка капчица,
покривам с език всяко кътче от теб.
Плъзвам рака по тялото ти, ...
mary_87 (Мария Манчева)
mary_87
Поезия
186