NiksY (Николай Николов) - Произведения

Изпепеляващо

Случайна среща,
изпепеляващ копнеж.
Съблазън насреща,
страстен стремеж.
Среща... отново, ...

NiksY

Поезия

2006-06-29T23:59:43+03:00 112 2

Нещастно-щастливо

"Здравей" ми каза момиче мило, красиво.
"Здравей" - отвърнах й аз...
Тя ме погледна, нещастно-щастливо,
около мен прозвуча нейният глас:
"Познаваме ли се?" - тя ме попита. ...

NiksY

Поезия

2006-06-13T12:23:40+03:00 117 14

Посветено на хората

Ние, хората...
сме толкова предвидими!
Първо мили,
на моменти зли -
страдаме и нараняваме, ...

NiksY

Поезия

2006-06-11T11:46:48+03:00 136 12

Прераждане във вечността...

Да успееш
да сбъднеш копнежа бленуван,
да успееш
да съживиш момента сънуван.
Да успееш ...

NiksY

Поезия

2006-05-23T10:44:23+03:00 124 10

Сивият град

По улици сиви безкрайни вървя,
скитам се сам в безликия град,
от тихите спомени отново скърбя,
толкова самотен и толкова млад.
Разминавам се с хора стотици, ...

NiksY

Поезия

2006-05-23T10:42:25+03:00 110 10

ОБЯВА!

Обява да пусна реших,
че си продавам сърцето,
раните сам му заших
и прогоних от него детето.
Вярно, малко е овехтяло ...

NiksY

Поезия

2006-05-23T10:39:43+03:00 115 8

Тръгвам си, защото те обичам!

Тръгвам си, защото те обичам!
Когато ти, любима, си около мен,
че с поглед те изпивам, не отричам,
тъй гасна постепенно ден след ден,
но тръгвам си, защото те обичам. ...

NiksY

Поезия

2006-05-01T10:19:05+03:00 210 22

Прости ми!!!

Прости ми...
...за това, че да бъда не мога
във всеки момент за тебе опора,
ала недей да си в прошката строга-
от мълчанието ни изпитвам умора. ...

NiksY

Поезия

2006-04-20T14:03:14+03:00 150 16

Изплакани въпроси

Мрак...
...и ужас, и покруса...
но не навън, а вътре в мен.
Защо?
Заради хората... Изпълнен съм с погнуса.. ...

NiksY

Поезия

2006-04-16T21:04:45+03:00 119 4

Цикличност

Звън, събуждане, прозявка,
А вън – мъгла и тъмнина.
Закуска, дрехи, пак прозявка.
На врана писък, после тишина.
Училище, учебен час и скука, ...

NiksY

Поезия

2006-04-16T21:01:17+03:00 117 8

Танцувах със Съдбата

Съдба, снощи те сънувах,
а сънят беше странно красив -
в залата на времето с теб танцувах,
сън беше, да, но неестествено реален, жив.
Танцувахме без да починем, ...

NiksY

Поезия

2006-04-16T15:15:24+03:00 155 14