* * *

Вземи си връхна дреха,хвани ме за ръка,защото отиваме на разходка.Не..не...не отиваме до кафенето на другата улица...Отиваме да се слеем с Безкрая...Времето сякаш спря,а Ние дръзнахме да навлезем в територията на Господарката на Нощта...Но Тя не се сърдеше,напротив-тази нощ Тя бе готова да ни приюти и,макар за миг,да ни даде да се докоснем до силата на Вечността... Извадих пухеното одеалце от раничката си и го постлах на една скала.Ти не спираше да се любуваш на Безкрая,а в очите ти отново бе грейнал онзи детски,невинен пламък,който бе потушен от сивата струя на живота...Усмивката не слизаше от лицето ти...Ти бе щастлив.Бе събрал всички проблеми в едно сакче и го бе върнал на Земята.Всеки дъх,всяко тупкане на сърчицето ти бе за Мига... Но скоро дойде моментът да си тръгнем.Ти,като едно малко дете,се тръшкаше и отказваше да се върнеш към Реалността...Но истината беше,че там е Нашият живот.Колкото и сив и мрачен да изглежда,Ние сме част от Него и Той е част от Нас.И на Луната да отидем Той винаги ще е неизменна част от нас... Може би,за да може да "прогледне",всеки има нужда от едно такова пътуване...Едно пътуване,което може да даде нов поглед върху нещата...да даде нова Надежда... Затова,вземи си връхна дреха,хвани ме за ръка и затвори очи...