аз никога не споря с тези, чието мнение не уважавам - Гибон
Вървя си аз по моята пътечка, чийто завойчета знам наизуст. Черпя вдъхновение и мисли изобщо за това есе(не че бях излезнала специално заради това, но е удобно и практично да съчетая 2 неща). Вгледах се в хората. Всеки с различна усмивка, с различен поглед, различни дрехи, различни цели. Това обуславя и различните характери. Точно те ни карат да изградим свой характер и свое мнение. Независимо дали ще е подобно на чуждото или ще е напълно различно от него. Естествено уважението ни към хората може да е по две причини. Първата- защото те имат мнение подобно или съвпадащо с нашето. И втората - защото имат собствено мнение и го отстояват. За съжаление второто е много по-рядко срещано. И точно заради това споровете, със смисъл или без, са много повече.
Спори се заради политически убеждения, религия, цели в живота ни и се стигне до не по-малко интелектуалните спорове за процента масленост на киселото мляко за приготвянето на попарата за вечеря, между съпруг и съпруга на около 70 години.
Нивото на спора се определя не само от това колко компетентни са спорещите по даден въпрос, а и по това до колко уважават чуждото мнение и неговия притежател. Дори да сме запознати с всички факти, ако смятаме събеседника ни за някакъв индивид от каменната ера, едва ли спорът ще е ползотворен. И макар да казват, че изкуството е в това да не оставяш другия да изкаже своето мнение , аз не съм съгласна. Трябва да го изслушаш, да определиш нивото му, за да разбереш до колко този човек заслужава твоето уважение. Ако аргументите му са добри, той те печели и вече спорът не е обикновена караница, а обмяна на информация, обогатяване на познанията и на двама ви. Твоят свят вече не е ограничен до толкова, че да мислиш само за забележката ти по английски и твоята версия относно нея. Гледаш реално на нещата, а не както повечето хора - изключително субективно и едностранчиво.( Благодаря на този, сетил се за обективизма(независимо преди колко време е починал)).
Има и няколко вида спорещи. Тези, които отстояват собственото си мнение, защото го уважават достатъчно, както и себе си. Втория вид - тези, които спорят, за да се харесат на някого(или цяла тълпа подобни интелигенти). И третия вид - спорещите, които не могат да докажат количеството умствен багаж по друг начин, освен чрез обсипване на другия с безсмислици.
Аз уважавам първия вид. И за това споря само с тях.
Ако не познавам даден човек, един от най-добрите начини да го опозная е като споря с него. Ако установя, че не заслужава подобен контакт с мен, защо да губя думите си напразно? Това, което знаеш, не трябва да се хвърля на боклука. Предай знанията и опита си, колкото и малко да са те, на някой, който поне би се замислил над тях, а не на някой, който веднага би ги отхвърлил.
Когато уважаваш някого, вслушвай се и ти докато спориш. Говори и слушай. Така ще се издигнеш в очите на хора, които са дори и по-високо, в интелектуално отношение от теб,независимо дали си от типа хора, които си мислят, че е много готино да казваш ,че не се интересуваш от чуждото мнение, а всъщност ,когато някой се опита да те обиди, дразни и най-малката ти душевна язва.
Най-добре се чувстваш, когато станеш един от хората, в чийто очи искат да се издигнат другите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маги Всички права запазени
