Безсмъртието- шанс или проклятие

            В духа на  писателят Т.Пратчет бих казала, че животът има само един недостатък- свършва...Така е било от зората на времето и дори могъщи гиганти, каквито са били динозаврите, не са могли да победят смъртта. Всъщност, смъртта така добре се е справила с тях, че за същтествуването им научаваме само от величествените останки в музеи.

Въпреки този факт, мъничкият човек е продължил да упорства в опитите си да преодолее това неприятно обстоятелство- смъртта. Строил е пирамиди, балсамирал е трупове, правил е мистични гробници, опитва се  да клонира,лутайки се винаги по един път- този към безсмъртието. По-скоро духовно, защото телесното е практически невъзможно- всяка материя след време умира.
           Комично е, но пък и толкова човешко, как категорично отказваме да приемем този най-естествен завършек. Толкова естествен за кръговрата в природата, та чак необходим. Да,наистина,смъртта, най-големият враг на човека, е необходима, колкото и подигравателно да звучи. Смъртта е неизбежна- до сега никой не е бил достатъчно умен или бърз, или голям за да я прескочи.

И така библейската максима “От кал сме направени и на кал ще се превърнем” предизвиква ужасен, пронизителен писък вътре в нас, последван от безмълвно съпротивление, тъга и най-накрая- примирение. За това и сме измислили обратни максими от рода на “Живей за момента” и “Важно е тук и сега”- за собствено успокоение.

            Но всеки търси изгубеното безсмъртие и се стреми към него, защото то е нов шанс. Ако си недоволен от живота си, можеш да го промениш; ако пък ли не- да го продължиш, защото никога не ти стига времето за онези мънички неща, които толкова ти се иска да свършиш.

Идеята за духовно безсмъртието е вложена дълбоко в човешката душа и съзнателно или не ръководи целия човешки живот.

            Ние приемаме за безсмъртни хора като Левски и като Ботев, защото те, с делата си, са спечелили шанса да живеят вечно в нашата история. Обезсмъртени са в паметта ни.

            Но има и един  герой на Оскар Уайлд, Дориан Грей, за когото безсмъртието е проклятие, защото няма с кого да го сподели. Порочен, циничен, отбягван- той е неестествен и неприет. Станал е отрицателен герой заради своя вечен и, все пак, непълноценен живот.

Философски погледнато( от скептиците например), преди да отговорим на въпроса за безсмъртието, трябва да сме сигурни дали животът изобщо съществува. Или всичко е само сън(Декарт)?

Християнството приема безсмъртието като усещане за Бога. Ако Бог е в чувствата, мислите и желанията, човек е имал шанса да победи смъртта, защото Бог е в него,т.е. внесъл е безсмъртието в грешната човешка душа.

Всяка наука има свое становище, защото за отделния човек безсмъртието  означава нещо различно- едни го приемат буквално( вечен живот на телесното и духовното), други приемат вечния живот на душата за сметка на телесното, а трети избощо не вярват в него. Аз съм от вторите.

            Противоречиво и странно е това, че ние се стремим към безсмъртието и в същото време го отхвърляме като възможна реалност. Приемаме го само като хипотеза, като утопия. Таим го някъде дълбоко в себе си- там където съхраняваме  тайничката вяра в Дядо Коледа и Снежанка и седемте джуджета. А ако безсмъртието наистина съществува и смъртта е само входната врата? Все пак, доказано е , че в природата нищо не се губи- само преминава от един вид в друг. Човекът е човек не заради обвивката си , а заради съдържанието- това е, което го отличава от животните. Освобождавайки се от тленната форма, душата може би остава безсмъртна, защото: как може да убиеш нещо нематериално?Не случайно се приема, че душата е с божествен произход.

            Мнозина приемат идеята за безсмъртието като шанс. Шанс за какво- всеки сам си решава. Може би, чак след придобиването му ще можем да решим дали действително е шанс или проклятие. Проклятието да изстрадаш и извоюваш безсмърието.

            2000 години сл.Хр.,след усилено човъркане в генетиката, милиони неуспешни опити да достигнем Бога и всичко, вместващо се в определението “божествено”, спиритизъм и некромания, може би е време човекът да се примири със своята преходност и да остави нещата в ръцете на природата. Защото в това отношение, тя винаги е побеждавала.

            Един философ е казал, че няма да останем на този свят,но няма и да си отидем.

Универсално тълкуване на тази главоблъсканица не може да бъде дадено, но житейският опит на всеки от нас може да открие индивидуалното значение. Така тръгнали от самото начало, може би ще успеем да видим и края- дали ще е шанс или проклятие.