Дрога или живот

Дрога или живот<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Есе

          Поеми стоплената в ръцете ми раковина , приближи я до ухото си и чуй шума на морето...Извинявай!Съжалявам .Наистина не знаех, че ще доловиш само писъци.А може би си чул самия себе си? Крещиш отвътре , нали? Горест тормози душата ти и хаосът там се бунтува. Вперил си отегчените си и безизразни очи в пространствата около теб и търсиш дори малки останки светлина. Протегнал си треперещи ръце и се опитваш да усетиш допира на приветстваща топлина. Ти целият си застинал пясъчен часовник , забравен от времето , чиито песъчинки на надежда , вяра и щастие са разпилени от вятъра , само прозрачната форма напомня твоя собствен стъклен свят.

         Знаеш ли?...Истинският свят е различен.

         Белите ти гълъби си отидоха , отнасяйки със себе си и последните стремежи. Есен е навън - студена и мрачна.Разноцветните листа затрупват изчезващите следи на живота ,а вятърът напомня полъха на отминало лято и идваща зима.

         Умореният ти и блуждаещ поглед , загубил блясъка си , сега дебне за своите нужди , независимо че знаеш- те унищожават. Спри! Толкова ли е евтин животът , та си позволяваш да го погубиш ?! Проклета да е мъката , щом успя да нарани притежателя си и го накара да търси в отровата изцеление. Проклета да е , щом успя да го убеди , че това е изход. Връщане няма-сега съзнанието е замъглено и не може да проумее съдбовната си грешка. И все пак , ако знаеше , че от тази отрова би могъл да умреш всеки един миг , може би щеше да живееш различно. Заслепен си , нали? Както малките мушици са опиянени от виното – но не забравяй , че накрая се давят.Отровата те привиква. Неустоимо е влечението ти към нея , но някой ден ще е непоносимо разкаянието ти – разбира се, ако имаш възможността да се разкайваш

        Човек  унищожава само това , което е сътворил. Защо тогава си отнемаш живота? Нима ти е позволено? Кой, по дяволите, би могъл да те упълномощи? За съжаление, вече не можеш да промениш фактите- очакват те единствено призрачните кръстопътища на смъртта. Зная, че се боиш от неизвестното ,но не зная как да ти помогна. Умираш , признай го. Смъртта те зове и трябва да и се подчиниш ,вече нямаш друг изход. Отровата те довършва. Тялото ти загива ,напомнящо образа на умираща планета. Тъжната мисъл за неказани думи и неразгадани тайни чертае влажни пътечки по бузите ти. Това не е пролетен дъжд. Падащите ритмично капки сълзи ,напомнят заглъхващия шепот на сърцето. Не ,няма го вече.

      Сбогом, увяхващо цвете. Ще ми липсваш!Харесвам само смелостта ти ,може би защото аз не притежавам такава. Никога не бих  посегнала на нещо толкова ценно като живота. Все пак проблемите  се решават и страховете се преодоляват ,но не с толкова висока цена. Отровата, която ти наричаш наркотик, води до смърт.”Но какво тук можеш да кажеш за смъртта, докато още не си умрял?” Дали ще се върнеш някога, за да ни кажеш за нея, за да ни  посъветваш кое да изберем –живот или смърт. Почакай ! Това е равностойно на живот или дрога. Тогава аз избирам живота. А ти?...Какво избираш ти?...Или вече си направил своя избор?