хахохихи
Дразня се, ей така от живота-хубавия, прелестен живот, който винаги ти дава най-доброто, независимо закъсняло или не...все някога идвало,казват хората.
Какво идва? Всичко е разочарование, илюзии, химери, несбъднати мечти за живота! Пропилявам си времето във мечти,но те са единствения начин да се докосна до нещо по-красиво и ценно, свят, в който поне малко животът е по-хубав...и се дразня от всичко
Дразня се, че хората живеят само за да дразнят другите.
Дразня се, че животът не е дал на хора, които заслужават големите къщи, хубавите коли и удобствата, които имат много ограничени хора.
Дразня се, че не можеш сам да избираш как да живееш.
Дразня се, че винаги си зависим от нещо, винаги нещо те притиска да направиш желаното.
Дразня се от това, че може би...(само може би) ...животът наистина е хубав, но нещо ни спира да го изживеем, както трябва.
Дразня се, че не можеш за дълго да се насладиш на истински красивите неща, защото изчезват за миг.
Дразня се, че много често не можеш просто да целунеш човека, когото харесваш...или обичаш...една целувка толкова простичка...(simple-изразява по-добре това "простичка'"струва ми се)...и красива...само тя - ще ти достави огромно удоволствие, че по някакъв начин се докосваш до душата на човека срещу теб.
Дразня се, че любовта те пронизва като "invisible bullet" и изчезва, и ти заедно с нея.
Дразня се, че хората понякога са изключително безчувствени, сякаш ледени, колкото и клиширано да звучи - така е.
Дразня се, че истински хора, разочаровани от живота се хвърлят отнякъде, защото на никого не му пука за тях.
Дразня се, че хората са се озлобили до краен предел и накрая нещо във веригата на живота им ще се скъса и ще си останат само със омразата.
Дразня се, че хиляди хора умират без никого до себе си-отиват към нещо непознато-сами!!!
Дразня се, че винаги се търси някакво отмъщение за всичките ти грешни постъпки, действия и думи.
Дразня се, че всеки ден си задавам по милион въпроси, на които нито аз, нито някой друг би дал отговор. Не са сложни тези въпроси-простички са, за живота.
Дразня се, че няма истинска красота, че за всеки красотата е различно понятие и се представя в различна светлина. Затова има войни и неразбирателства.
Дразня се, че няма идеална, перфектна форма.
Дразня се, че не мога да разбера хората, начина, по който мислят, живеят и обичат.
Дразня се, че се дразня от още милион неща...
И сигурно се питате след като ме дразнят толкова много неща защо не съм се хвърлила отнякъде...
Ами има я още надеждата, че всичко някога може да се оправи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маги Всички права запазени
от мен имаш 6,хареса ми,въпреки многото дразнещи неща...знаеш ли просто не си струва да се дразни човек заради нещо си или някой си.просто се опитваш да направиш нещо по въпроса,ако не стане здраве да е.
