Inside_Of_Me

Inside Of Me Понякога си мисля,че ... няма да има "утре"...Понякога...Толкова силно го желая,че наистина го вярвам! Колко по-лесно би било да не живеем - толкова е простичко!Но,не!Някой си е казал:"Ти ще бъдеш!И ще живееш!От теб ще стане човек!"И кой е този глупак,който дори не е пожелал да ме опознае,да вникне вътре...в моята душа?Какво си въобразява проклетникът?!Че ще го чуя?!Ха,та аз слушам единствено себе си,дори понякога не правя и това! Та този "някой" си ме представя като същество (което дори и диша!) и жъне успехи,като човече,което не се уморява да се бори!Може би няяякога съм била и такава,да,но сега...не знам...Въпросният глупак дори има дарбата да вижда в бъдещето.И как ме вижда?!Аз съм с гордо вдигната глава,...изглеждам щастлива,...смея се ,успяла съм да направя нещо от жалкото си съществуване.Е,господинчо,wake up(!) - това не съм аз и никога няма да бъда ...Чувствам се неловко... Вече се стархувам да мечтая.За мен това е лукс.Толкова разбити мечти,пропилени сълзи.Обръщам поглед назад,а...спомените ме убиват.Осъзнавам,че те са просто минало ,което не може да се върне. Никога няма да бъде същото... Ето,че отново съжалявам собствената си особа;съжалявам се дори заради това ...Не е възможно!Не е възможно това да съм аз!Не познавам това момиче.Когато погледна в огледалото,виждам бледи очертания,виждам празнина.От стремеж да опозная и започна да разбирам хората около себе си,забравих да погледна в моята душа.Но,не-не-не,това не е истина (не може да бъде)...стархувам се от моята същност ; може би не искам да се разочаровам от това,което ще открия,когато вникна в онзи силует от огледалото.А може би се познавам прекалено добре и затова се опитвам да се заблудя,да заблудя и теб.Обърках се ... Днес се събудих (по някаква случайност отново),но не видях слънцето!Не,не беше облачно!Беше стархотен ден - ясен,пролетен,изпълнен с птичи песнички (може би),които аз не забелязах...Просто си лежах в леглото и...не съществувах;чувствах,че с ваяка нова глътка въздух се приближавам към смъртта,протегнах ръка,за да се докосна до нейната,но тя бе толкова безлична и студена и тогава осъзнах ... това не съм аз и това е така,защото просто не желая да бъда жалкото човече,което е толкова уплашено от самия факт,че диша,че дори е изгубило воля да вярва,че ... ще има "утре"... "Вярата в доброто ни прави по-добри" - спомних си и тези думи... И ето днес вървя по улицата,която никога няма да опозная изцяло и която никога няма да разбера къде ще свърши.На тази улица има всичко,но впечатление ми прави онзи човек,десетина метра пред мен, да,онзи същият "господин",който така и н еуспявам да настигна,за да видя лицето му - това е същият онзи "някой",който се е осмелил да ми даде право да бъда себе си... 21.04.2004г.