Искам
1 мин за четене
Искам да те имам, нима е много, ти ме имаш. Даде ми всичко, което съм, даде ми
повече, каза ми коя съм. И пак те няма, някъде си там, с друга, при друга, на
работа, на Марс... аз чакам, свикнах и да чакам, и да плача, и да съм сама...
но се уморявам, знаеш ли, аз съм там, когато имаш нужда от мен, а когато аз имам
нужда... те няма, просто те няма... искам да ти кажа, че те обичам, че си
единствен, че съм готова да се боря с теб, да вървя с теб, но ти... ти не искаш
да ме нараниш... а го правиш, непрекъснато, вечно, без да спираш, без да разбираш.
Аз си тръгвам, знаеш ли... предавам се, не е в стила ми, но май ти създаде този
стил, защо да не го и развалиш?! Искам те... до болка, а теб те няма както винаги
Някой ден и ти ще ме искаш... до болка, а мен няма да ме има. Дано тогава
разбереш какво си имал, и какво си загубил. Други разбраха преди теб. Жалко, че си
същият. Някога смятах, че си различен, но хората грешат, някои сгрешиха с мен.
Обичам те, въпреки всичко, но теб те няма и аз обичам... един дух, една магия,
една илюзия. Бъди какъвто си... за нея, аз си отивам – тихо, ненатрапчиво,
обичайки, както дойдох...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Тодорова Всички права запазени
