Изгрев

Виждаш ли изгрева? Аз не! Къде изчезна времето, когато всеки лъч се
нижеше в душата ми? И знаеш ли? Бях си нарекла всяка звездица по отделно.
Имах такава на приятелството, на любовта, на истината…всички те сътворяваха
огъня в мен. Този, който ме поддържаше жива. Сега ми е студено и съм сама.
Къде е изгревът? Моят изгрев? Изгубих го и сега е мрак…Не виня нито една от
онези искрици. Виня себе си! Чудя се, толкова ли съм глупава, че си
позволих да загася огъня в самта мен. Лъжа, завист, измама, лицемерие?
Луцифер, ти ли си? Махни се! Не искам да съм тази, в която се превърнах. Не
искам да съм тази, която оставя капка мъка в останалите! Къде е изгревът
ми? Моят изгрев!Върни ми го! Който и да си, какъвто и да си! Не заслужавам
ли малко огън? Аз плача…плача…Тъмно е! Страх ме е от тъмнината!Една
искрица, една единствена искрица и аз ще възкръсна, ще възкръсне изгревът
ми!

    “ Аз чакам, но нищо не пламва в тъмата,
       слънцето грее под свода на друг,
       когато залязва-остава тъгата,
       когато изгрява- раздира със звук.”
     
   Загубих всичко!Не ме обичат, не обичам! Не ме бленуват, не бленувам, не
ме намират, не намирам!Аз? Няма аз, няма мен, няма нея! Хората се блъскат
по улиците, смеят се, обичат се!А мен… ме няма.

    “Любов, копнеж, мечти и същност,
      а ти пази ги като брилянтини,
      защото ако ги изгубиш, всъщност
      изгубваш себе си, изгубваш и честта ми!”

   Къде е моята чест? Потъпках ли я или я потъпка ти, Луцифер? Понякога си
казвам: ”Луда съм!”Падам на земята и мисля… за какво? За изгрева!Бели
светлини се преплитат в душата ми.Ухае на свежест, на живот… и в миг…БАМ!
Отново е тъмно! Някой загася лампата и ме превръща в демоница…

      “…отивам към смъртта си
      сред стотици погребални маси!
    Зная, че отивам там, където няма
    Злоба, ярост, завист и измама.
    Смъртта е моят пристан вечен,
    Пристанът на моя свят обречен.”

   Обречен? Той дали изобщо е съществувал?!Всичко е илюзия- човеът,
ценностите му, идеалният му свят… всичко! Дори аз! Подправена, деформирана,
каквато останалите ме искат. ”Нагаждай се в обществото!”-как не! По- скоро
обществото ме нагажда в него!И не усетила изгревът ми изчезва! Искрите,
които сътворяват огъня ми-също!
Луцифер…!Не искам да живееш в мен, не искам да съм част от теб! По-добре
да си отида чиста!Смъртта…

   “…исках я, към нея силно бягах,
     стигнах я и не съжалявах!”