"Животът не е нито цел,нито средство,той е право"
3 мин за четене
Животът е цел.Животът трябва да е цел на всеки индивид,без тази цел всяко земно
благо не би имало смисъл.И тук в този ред на мисли ще се запитаме:Какво е
смисълът на самия живот? Защо трябва да има смисъл?Поглеждайки към етическите
доктрини,преценявайки през призмата "смисъл на човешкия живот" ,ще разберем ,че
колкото и да се различават те са единни в едно - опитват се да образуват един
общ смисъл за всички.Хората са различни,всеки има собствен живот и той по
нормалните природни закони трябва да бъде изживян.Затова една от най-големите
претенции на етиката е да предложи универсална "рецепта за живеене". Много прав
е Пико делла Мирандола в речта си "За достойнството на човека" ,че едно от
най-големите блага е живеенето ,не съществуването,подчинено на простите
материални блага, а живеенето,основаващо се на метафизичното,онова,което е
"отвъд".Защото човек,ако се осланя единствено на физичното ,то неизбежно ще
рухне,както би се съборила кула от карти.Един небрежен повей ,закачка на
капризната съдба и човек пропада в лоното на отчаянието.Затова индивидът ,обект
на изучаване на толкова велики хуманисти,трябва да има цел на живота си.
Великият Хайнрих Хайне(1797 -1856) изказва мисълта си ,насочвайки ни към
идеята,че, за да се живее са нужни средства.Но не онези средства,които мнозина
биха използвали ,за да са живи - не пари,не компании и милиони;тези хора не
живеят-те съществуват.За да си жив ,трябва да имаш духовен смисъл на живота
си.Смисълът,като такъв е трансцедентен на съществуването,той противостои не само
времево,пространствено ,но и същностно. Типична черта на човек е преклонността
му към вещите.Сами по себе си те,заедно с причинната редица,на което човешкото
същество е подчинено,определят битието му.Човек самополага смисъла на собствения
си живот и постигането на този смисъл ,като цел на същия този живот.Така човек
неимоверно влага в битието си една телеология.В случая това трябва да е
по-важното за индивида ,защото се интересува от целта на своето,на живота
си.Мисля,че така както всеки един въпрос има един единствен отговор-верният,то
така и всеки един отделен живот има един смисъл.И смятам,че той не се дава ,а се
търси."Смисълът на живота е най-неотложният въпрос",това е убеждението на Албер
Камю и само заради този въпрос,заради търсенето на отговора е най малкато
причинност човек да има право да живее.Всеки има възможност да открие себе си.С
какви средства никой не може да заповяда,и с каква цел ще осмисли правото
си,решава сам човек.Ако някой попита - Добре,а кой живот е щастливият?,то
отговорът е казан още преди векове от Луций Аней Сенека в съчинението му "За
щастливият живот" :"...щастлив е човекът,способен на правилна преценка,щастлив е
човекът,който е доволен от настоящето независимо какво е то...". Все пак човек
използва правото си на живот субектимно,по лична преценка.И ако психологът
Семьон Франк е прав в изказването си,че "да намериш абсолютното благо,трябва да
се откажеш от... абсолютното" ,то трябва да решим - няма абсолютна истина в
мненията за правото и целта. И ако някой утре си каже ,че е безсмислено да се
живее,че защо му е това право,след като не получава нищо от това "живеене",то ще
му отговоря:Както казват старите французи - "Fais ce que dois,advienne ce que
pourra" , "Прави каквото трябва,другото ще дойде само".Човек не трябва да се
откъсва от вътрешното си "аз" ,не трябва да си в дисхармония със себе си.А боя
се,точно това е приоритет на модерното общество .Днес хората все повече се
откъсват от себе си,все повече някой друг решава дали "този" ще живее или има
има право на живот.Щом сме създадени,щом Бог - за тези ,които вярват -е решил
всеки да живее,то кои сме ние ,че да пренебрегваме това право?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руслан Трад Всички права запазени
