27.03.2006 г., 6:22

Какво е за мен Вазов

234 0 8
1 мин за четене
    Иван Вазов е голям народен поет и патриарх на българската литература. Когато чета негови стихове и произведения аз се чувстам горда, че съм българка.
     Творчеството на Вазов е свързано пряко с народа. То е като камбанен звън, който достига до всеки, като вестител на народната скръб или радост. Художественото му слово е разбираемо и близко за най-широки кръгове от народа. Чрез свойте произведения, Вазов рисува, като художник образа на България. Той възпява този образ, разкрива красотата на българската земя и език.С право наричат Вазов патриарх на българската литература.
      На прага на две исторически епохи, той осъществява и литературния преход между тях.Трудно е да се изброят всички проблеми върху които се спира Вазовото творчество, но безпорно най-голямото обаяние на това творчесто е в неговата органична връзка с националното битие.
     Авторът на "Аз съм българче","Български език","Под игото" и други, създава цяла редица художествени образи и картини, в които ние въплащаваме най-хубавата си представа за родното, българското.
     Цял живот той не се изморява да възпява и да защитава България, да съхранява нейната историческа памет, и да напомня на българското общество неговия патриотичен дълг.
                         "Живота любех, но го не окрадох:
                          Българио, аз всичко тебе дадох:
                          душа, сърце, любов, зари небесни,
                          от теб приети- върнах ти ги в песни!"
  Това е една лирическа равносметка на един достойно извървян жизнен и творчески път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • придържам се към мнението на другите посетители,наистина добър опит но това се учи още в училище -как се пише есе.Трябва ти да мислиш,не да цитираш мисли на други автори.
  • Може би твърде честата среща с грубия и суров живот ме е направила циничен, но не съм убеден в искреността на това есе. Аз съм десети клас и още добре си спомням как в седми клас, докато се готвех за кандидатгимназиалните изпити, постоянно се опитваха да ми внушат, че трябва да уча темите по литература наизуст, за да успея. Та в тези теми изобилстваше от подобни мисли. Имайки предвид усърдието, с което преподавателите се опитваха да ме накарат да "зазубря"(дори те самите използваха тази дума, и то във възможно най-грубия й смисъл) подобни сладникави и патетично приповдигнати текстчета, и че това се случваше не само на мен, но и с много други мои връстници, както от същия випуск така и по-големи, и по-малки, аз не мога да бъда сигурен, че автора не е станал жертва на подобна схема.
    Съвсем не отричам невероятния гений на Вазов и значението му за българската литература, просто не виждам нищо оригинално в това произведение. Съжелявам.
  • това напомня на интерпретационно съчинение,но не и на есе-липсва оригиналност и авторова позиция-моето скромно учителско мнениеНЕ ЗУБРЕТЕ ДЕЦА!!! И БРАВО НА СВОБОДЕН!!
  • Прав е Иван,за мен това също не е есе,никъде не открих мисли на автора ,а само неща заучени от разни теми,анализи и разработки,които и самата аз навремето съм ползвала,пишейки теми.
  • придържам се към мнението на другите посетители,наистина добър опит но това се учи още в училище -как се пише есе.Трябва ти да мислиш,не да цитираш мисли на други автори.