Какво ли търсих?!?
1 мин за четене
Дойдох внезапно в живота ти, нали? Не очакваше така да се получи, да тръгне всичко в посоката на любовта и накрая всички да са наранени от това. Едва дойдох, прекрачих входната врата, докоснах те и е време вече да си тръгвам. Неканена дойдох, какво очаквах да получа, това не обич бе, а някаква игра на нерви, един объркан кръг - ти,тя,той аз - не можеше да се получи. Кой бе щастлив от нас?! Ти ли?! Който нараняваше ни без да искаш! Тя ли?! Осъзнаваща, че губи любовта! Той ли ?! Който научи, че закъснял е с мен да бъде. Аз ли ?! Която се опитах да обичам, за да изгоня от сърцето любовта.
Объркано звучи, защото хаос е всичко. Хаос са чувствата и мислите ни, и действията ни, хаоса е обзел дори душите ни.
Не те виня за нищо, ти своя път избра, той с моя за момент се сля, но ти зави на първата отбивка и изчака да поема по пътя си аз. Обвинявам себе си, че с тебе тръгнах, че моя път със теб избрах, дори когато веднъж остави ме сaма, простих ти и ти позволих с мен да си играеш за втори път така. Обвинавам себе си, че се опитах да обикна теб, щом сърцето ми на друг пренадлежеше, че потърсих нещо мое там кадето тя бе минала преди.
Бях ли грешка? Моля те кажи ми "не"! Защото иначе ще съжелявам, че аз за част от моя път срещата с теб приех. Бях ли грешка - гостоприемен камък по пътя на щастливото дете у теб? Значех ли за тебе нещо и имам ли цена?
Омайваща е тя и за това си с нея, а аз бях просто пътека, която за малко пътя ти спря. Ти просто трябва да си с нея, да опиташ поне за сега. Разбра вече, не е писано да сме двама. Разбра го ти - разбрах го и аз. Щастието ни - за теб е с някоя друга, за мен - с някой друг на този свят. Дали този друг или друга са точно тези тя и той, никой не знае... Но факт е, че ще разберем!
Объркано звучи, защото хаос е всичко. Хаос са чувствата и мислите ни, и действията ни, хаоса е обзел дори душите ни.
Не те виня за нищо, ти своя път избра, той с моя за момент се сля, но ти зави на първата отбивка и изчака да поема по пътя си аз. Обвинявам себе си, че с тебе тръгнах, че моя път със теб избрах, дори когато веднъж остави ме сaма, простих ти и ти позволих с мен да си играеш за втори път така. Обвинавам себе си, че се опитах да обикна теб, щом сърцето ми на друг пренадлежеше, че потърсих нещо мое там кадето тя бе минала преди.
Бях ли грешка? Моля те кажи ми "не"! Защото иначе ще съжелявам, че аз за част от моя път срещата с теб приех. Бях ли грешка - гостоприемен камък по пътя на щастливото дете у теб? Значех ли за тебе нещо и имам ли цена?
Омайваща е тя и за това си с нея, а аз бях просто пътека, която за малко пътя ти спря. Ти просто трябва да си с нея, да опиташ поне за сега. Разбра вече, не е писано да сме двама. Разбра го ти - разбрах го и аз. Щастието ни - за теб е с някоя друга, за мен - с някой друг на този свят. Дали този друг или друга са точно тези тя и той, никой не знае... Но факт е, че ще разберем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Меренвен Анарион Всички права запазени
радвам се ,че се е харесало...а за тройата -всеки си има право на мнение .. 