Капките
1 мин за четене
Какво е животът?
Един миг. Една минута, нищожна за времето. Ценност за мен. Минута, за която треперя. Единствена. Неповторима. Хубаво би било, ако можехме да изживяваме миговете по два пъти, за да не грешим.
Дванадесет капки паднаха на земята.
Всяка година по една отива далеч във времето.
За някои остава спомен, за други - болка-живот.
Дванадесет години един човек съществува. Дванадесет години този човек се учи да обича, да живее, да намери мястото си сред заобикалящия го причудлив свят.
Дванадесет години - малко или много стъпки по житейския път? Времето не е мерна единица, но то ще каже своята дума за всичко. Времето не чака. То лети като голяма огнена птица, устремена към небесата, към вечността...
Времето бърза и аз, човекът, който съществувам от дванадесет години, трябва да не изоставам от заберзаните му крачки.
Трябва да достигна своя хоризонт, да се устремя така, както реката бърза към морето.
Искам да живея, да обичам, да мразя.
Искам да съм свободна.
Искам да съм Аз.
А моето Аз вярва в истината, вярва в любовта. С гордо вдигната глава изживявам всеки уловен миг, за да го превърна в неповторим.
Своята вяра защитавам и знам, че ще дойде дванадесетия час на истината.
И когато капките спират, когато техният извор пресъхне, ще мога да кажа:
"Живях така, както исках, не както можах!"
Дванадесет капки. Малко ли са? Много ли са?
Един миг. Една минута, нищожна за времето. Ценност за мен. Минута, за която треперя. Единствена. Неповторима. Хубаво би било, ако можехме да изживяваме миговете по два пъти, за да не грешим.
Дванадесет капки паднаха на земята.
Всяка година по една отива далеч във времето.
За някои остава спомен, за други - болка-живот.
Дванадесет години един човек съществува. Дванадесет години този човек се учи да обича, да живее, да намери мястото си сред заобикалящия го причудлив свят.
Дванадесет години - малко или много стъпки по житейския път? Времето не е мерна единица, но то ще каже своята дума за всичко. Времето не чака. То лети като голяма огнена птица, устремена към небесата, към вечността...
Времето бърза и аз, човекът, който съществувам от дванадесет години, трябва да не изоставам от заберзаните му крачки.
Трябва да достигна своя хоризонт, да се устремя така, както реката бърза към морето.
Искам да живея, да обичам, да мразя.
Искам да съм свободна.
Искам да съм Аз.
А моето Аз вярва в истината, вярва в любовта. С гордо вдигната глава изживявам всеки уловен миг, за да го превърна в неповторим.
Своята вяра защитавам и знам, че ще дойде дванадесетия час на истината.
И когато капките спират, когато техният извор пресъхне, ще мога да кажа:
"Живях така, както исках, не както можах!"
Дванадесет капки. Малко ли са? Много ли са?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Митова Всички права запазени
