Когато любовта...прониква в сърцето на едно момиче...
В една лятна нощ, сред безброй звезди от едни очи капеха сълзи.Чуваше сe лекото шумене на вълните, който, удряики се в брега, напомняха на любовен шепот, някъде в дълечината се чуваше лекото свирене на щурчетата, който сякаш изнасяха концерт, а вятъра и листата им бяха публика, защото, когато топлия летен вятър галеше листата те леко се разклащаха и сякъш звука от това разклащане наподобяваше пляскане.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Очите, от които капеха сълзи, принадлежаха на едно момиче, което седеше на горещия пясък и си мислеше дали нистина има любов. Както на вас така и на мен ми стана интересно защо точно за любовта, докато вятъра не ми подшушна, че в този ден тя бе срещнала едно момче с чисто и искрено, като пролетна капка роса, сърце.Времето минаваше неусетно, а момичето дори не беше разбрало колко късно беше станало и дори по път за вкъщи тя не спря да мисли за това момче и сякаш бе глуха, сляпа и няма за оклния свят. Когата се прибра изми очите си, взе лист, химикалка и една свещ. Запали свещта и започна да пише, а докато пишеше, пламачето на свеща палаво си играеше по листа хартия на пишещото момиче и сякаш точно това пламаче я караше да пише ли да пише. От любопитство надникнах в нейното листче и долових: "...от както те срещнах, сякаш погледнах света с други очи и сякаш живота ме подканва за ново начало с теб, и тихо ми шептеше на уше: "Не се страхувай от любовта". Преди, до късно седях и си мислих за какво съм на този свят, а сега мисля само и единствено за теб и мен, за това, което става с нас, накъде сме тръгнали и докъде ще стигнем, какво ще спечелим, но и неизбежното - какво ще загубим..." И докото си задаваше тези въпроси, изведнъж сълзите спряха, и на лицето на момичето се появи усмивка, наподобяваща ангелско сияние, тази усмивка казваше: "По дяволите на всичко, щом имам теб значи имам всичко." Навярно сега, докато четеш, се питаш какво ли е това момиче, защо пиша за нея, какво се е случило с нея и момчето?... Това момиче всъщност съм самата аз, тази, която разказа всичко до този момент. На отговора - какво стана с мен и момчето - само ще кажа, че го обичам и ще те оставя сам да прецениш и да довършиш историята!
И когото сякаш черна сянка те е оковала в тежките вериги на самотата, и малки дяволчета тичат покрай теб с думите, че любов няма, не им вярвай, защото, докато ти се бориш с всичко, едно момче те търси и в мисълта му е само и единствено да ти каже... "Обичам те!"
{{{{{{***За ЛюБо оТ ЛиВчЕтО***}}}}}}
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛиВчЕтО Всички права запазени
