Когато рамките са тесни за мечтите

Когато рамките са тесни за мечтите

 Какво са за нас мечтите? Бягство от реалността? Планове за бъдещето?... Или просто си затваряме очите и се понасяме към един друг свят, където тъмнината е светлина, където лошото е добро, където сме далеч от всичко, което ни заобикаля, далеч от жестоките удари на живота, намерили убежище в единственото място, за което имаме смелостта да наречем свое.
 Всеки мечтае и мечтите на всеки са различни. Всеки обича да се пренася в своите мечти и те да го отвеждат някаде далеч от суровата действителност. Всеки мечтае, мечтае... и пак мечтае, и мечтае тайно, страхувайки се живота да не му отнеме единственото му останало на този свят нещо. Всеки мечтае скришом в интервала между ударите на съдбата. И понякога толкова се унася в своите мечти, че забравя да се събуди за следващия житейски удар... и край. Този удар е последен. Но дали пък някои не са мечтали именно за него? Дали мечтите им не са били свързани с мисълта и копнежа всичко един ден просто да свърши? Видели, че суровата реалност поставя рамки, тесни за техните мечти, са се отказали от неравната битка с живота и са чакали, и са мечтали краят на мъчението наречено живот да дойде колкото се може по-скоро. Но понякога и тази мечта може да бъде неизпълнима. Някои  мечаят за добро бъдеще, за лъскави автомобили, за луксозни къщи, а ние мечтаем просто краят да дойде по-бързо. Но ето, че жестокостта няма край дори и когато сме се предали. Животът продължава да ни мачка. Загубили сме всичко... Удар след удар и мечтата ни е свързана единствено с надеждата всеки да бъде последен. Но не! След всеки удар следва  друг, а след него още един. Ето случай, в който рамите дори и за необятните мечти са тесни. А нашата мечта е толкова малка...
 Животът ни е смачкал и вече сме достигналли дъното. Изгубили сме надежда дори и за нашата малка мечта. Изход няма. Не! Всъщност има. И той е да сложим ръка на поредния удар и да погледнем нагоре. Да се върнем в борбата, защото на дъното спасението не може да дойде от никъде. И сега сме загърбили своята мечта, вече имаме нова. Тя е далеч по-смела и величествена. И противно на всякаква логика трябва да вярваме, че тази голяма мечта ще се превърне в реалност, защото сме вложили в нея целия остатък от нашето изстрадано съществуване. Не сме оставили тази мечта да си бъде просто една обикновена мечта, която чакаме сякаш от самосебеси да се превърне в реалност. Ние сме направили от тази мечта цел на своя живот. Вложили  сме в нея сила, любов... Борили  сме се за нея със съдбата и със себе си. И рамките отново са тесни за мечтата, но нашата воля и желание чюпят тези рамки и от тук по пътя нагоре, за нас и нашата мечта, няма да има граници. Мечтата ни ще осветява  нашия път, защото единствения път, който тя познава, е този, към върха. И така тя ще ни доведе до спасението!
 За нашите мечти рамките винаги са тесни, но това не означава, че са непреодолими. Защо да се отказваме? Защо да загърбим единственото ни скъпо нещо на този свят –мечтата, след като можем да се борим за нея, след като, смачкани от живота, можем да надигнем глава и отново да се хванем за нашата мечта, и вложили в нея всичко, да я превърнем в реалност! Рамки винаги ще има и те винаги ще са тесни, но ние трябва да сме по силни от тях.