МОЛИТВА ЗА ОБИЧ
МОЛИТВА ЗА ОБИЧ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Признавам си – искам да бъда молитва…
Така си представям себе си. Душата ми мечтае да е нежна и тиха молитва, идваща от дълбините на сърцето – молитва за обич, за тиха, но дълбока радост на човешкото сърце... Молитва за пламъчета в детските очи...
МОЛИТВА ЗА ОБИЧ...
Аз си признавам – душата ми знае собствения си образ...
Жена с цветя в косите, дълга ефирна рокля и смях в очите.
А горската поляна, като остров насред реката е моят пристан на радостта – това е моят дом. Виждам себе си – как танцувам и пея там сред цветята... Вътре в мен е спокойствие и радост... Знам коя съм, знам откъде идвам, знам защо съм тук. И песента ми идва от дълбините на душата и изпраща ритъма на обичта като вибрация на светлината.
Да искам да съм радост, не не искам – аз СЪМ и радост, и песен, и смях и обич - аз съм свободно сърце. Птиците пеят своята молитва заедно с мен, реката молитвено тече – и аз дишам единение с природата …
Обичам ритъма на раждането на природата. Изгрева на слънцето всяка сутрин и залеза всяка вечер, забързания понеделник и зашеметяващо бавната неделя... Ражда се живота всяка пролет след замислената бяла зима. Ах, как ми липсва снега, когато го няма. Колко е хубаво да намериш топлина в снега като кокичето... А с първите лъчи на пролетното слънце и раждащите се цветове на любимата Пролет всяка година се възраждаме своите нови мечти и надежди. В устрема на лятото не усещаме дългите дни, понеже слънцето грее в очите ни и всичко ни се струва красиво, гоним най-светлите мечти... на любовта... До... Есента със шарените си листа, позлатени от топлото есенно слънце, което не пари като лятното, а топли като спокойна обич, като тиха и непринудена радост на човешкото сърце...
Но, не! Не мислете, че тази жена е само представа - Аз съм! И обещавам - ще изгрея тази пролет, ще се родя отново такава, каквато съм. Щ е проявя онази моя същност, истинската, светлата, даряващата обич. Ще се превърна в молитва за радост, за обич, в молитва, която ражда усмивки…А песента на природата вече звучи – нима не я чувате… Заслушайте се – ПРОЛЕТТА ИДВА…
Закъснялата пубиликация на това произведение не предентира за литературана стойност...
Просто една изповед на същността на човешката душа...
Моля, не я оценявайте!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
