Огънят
1 мин за четене
Има пламъци, които не виждаме, проблясъци топлота, която не усещаме, гореща болка, която не чувстваме! Има и радостни тръпки, които пропускаме, недоловими, нечути слова и щастливи, красиви моменти, потъващи в забрава. Защо човекът не е още малко по-съвършен, за да задържи и се докосне до тези така отминаващи, необходими късчета живот?...
Живот - низ от омраза, корист и любов! А огънят е най-съвършеното във Вселената. За един миг се запалва и за миг угасва. И както оранжево-жълтите му пламъчета се откъсват в пространството и отлитат, последвани от други, за да се изгубят после в нищото, така и моята душа припламва, разбунтувана от нещо, издига се в свободното и празното, търси, лута се сама в истинното...
И сякаш капка дъжд поглъща топлотата, огъня и връща душата ми в мокрите пепелища - да се бори отново да се превърне в пламък. А пламъкът най-лесно гасне!
Тогава се питам защо сме такива и защо някои така силно мразят. Дали техните страсти са по-силни от тези на любовта, дали техният вътрешен огън е по-голям, по-светъл, по-топъл от този на тези, които обичат. И всички знаем какво топи леда и какво помага, когато мръзнем и от какво са най-големите пожари, но и най-големите унищожения.
Коварен, истински и парещ, желан и отхвърлян, огънят е като жив! И винаги е някъде около нас, сенките му, тъмни и пробягващи, отразяват онова, което през деня не виждаш.
А болката, когато се докоснеш, те гори за дълго. И я помниш... Затова и повечето бягат, страхуват се от огнената мощ. Но не е ли по-добре веднъж да се опариш и да си стоплен доживот?
А може би пък не! Този риск е за онези - смелите - и бързо тупкащи сърца, за кръвта, която едва се побира във вените от бързане да опознае всичко на света.
Но най-опасни са искрите, прехвърчащи наоколо, изчаквайки удобния момент, за да превърнат и най-смиреното, студеното в огън и за секунди да разтопят планина от лед.
Само жарта тлее до последно, докато не бъде загасена от вода или ако случайно някой вятър не я превърне в червено-жълта топлина...
А колко спомени на лист хартия умират с едно поднасяне към свещта, огънят ги обгръща, изтрива бледите букви, а листа се гърчи, извива, докато се превърне в лека, черна пепел, по-късно развята, незнайно накъде....
Живот - низ от омраза, корист и любов! А огънят е най-съвършеното във Вселената. За един миг се запалва и за миг угасва. И както оранжево-жълтите му пламъчета се откъсват в пространството и отлитат, последвани от други, за да се изгубят после в нищото, така и моята душа припламва, разбунтувана от нещо, издига се в свободното и празното, търси, лута се сама в истинното...
И сякаш капка дъжд поглъща топлотата, огъня и връща душата ми в мокрите пепелища - да се бори отново да се превърне в пламък. А пламъкът най-лесно гасне!
Тогава се питам защо сме такива и защо някои така силно мразят. Дали техните страсти са по-силни от тези на любовта, дали техният вътрешен огън е по-голям, по-светъл, по-топъл от този на тези, които обичат. И всички знаем какво топи леда и какво помага, когато мръзнем и от какво са най-големите пожари, но и най-големите унищожения.
Коварен, истински и парещ, желан и отхвърлян, огънят е като жив! И винаги е някъде около нас, сенките му, тъмни и пробягващи, отразяват онова, което през деня не виждаш.
А болката, когато се докоснеш, те гори за дълго. И я помниш... Затова и повечето бягат, страхуват се от огнената мощ. Но не е ли по-добре веднъж да се опариш и да си стоплен доживот?
А може би пък не! Този риск е за онези - смелите - и бързо тупкащи сърца, за кръвта, която едва се побира във вените от бързане да опознае всичко на света.
Но най-опасни са искрите, прехвърчащи наоколо, изчаквайки удобния момент, за да превърнат и най-смиреното, студеното в огън и за секунди да разтопят планина от лед.
Само жарта тлее до последно, докато не бъде загасена от вода или ако случайно някой вятър не я превърне в червено-жълта топлина...
А колко спомени на лист хартия умират с едно поднасяне към свещта, огънят ги обгръща, изтрива бледите букви, а листа се гърчи, извива, докато се превърне в лека, черна пепел, по-късно развята, незнайно накъде....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
