14.02.2006 г., 14:48

Откровение

347 0 24
1 мин за четене
    14 Февруари е...Денят на влюбените...Празникът на любовта...А пред лицето ми светят само черни букви...
    А как не искам цвета им да отговаря на мислите ми...Как искам да изтрия с гумичка този миг...Този и само него...Как искам да мога като Бог да излъчвам любов и да не можеш дори за миг да се усъмниш в чистотата на това, което се случва...
    14 Февруари е...А аз трябва като всяка година да проклинам този, който е решил, че именно АЗ ще бъда заблудения...Че именно АЗ ще бъда този, който търси любов...не...който търси Любов!...и това го прави просто един глупак...
    14 Февруари е, а аз, вместо да мисля за теб и да се усмихвам трябва да чупя празните шишета на мъката в олющената стена на реалността...
    14 Февруари е, а ти дори не пожела да се смилиш над мен и да признаеш какво според теб се случва, преди да оставиш отровно-зелените букви да светят пред мен - да ме сочат и да ми се присмиват...
    
    
   
    P.S. Кой си Ти?! И за кой се мислиш? Това, че имаш власт Ти дава правото да си играеш със мен, така ли?! Мислиш си, че ще ме прекършиш?! Мислиш си, че ще ме накараш да пълзя и да хлипам като малко дете, така ли?! ТАКА ЛИ Е?! Е, майната ти!!! На Теб и Твойте дяволски игрички! Защото аз съм се научил да се смея! Научил съм се да живея заради своите чувства и ВЪПРЕКИ тях...Ако искаш да ме убиеш прати случайна кола да ме блъсне, защото тази игричка с моите чувства просто ме уморява...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 6 от мен , това ми харесва много!
  • вместо да мисля за теб и да се усмихвам трябва да чупя празните шишета на мъката в олющената стена на реалността...
    супер... обаче според мен човек е винаги отговорен за това което му се случва...макар и косвено... участието на съдбата е около 3-4%
    а Бог... това е тема която не искам да започвам, но едва ли точно Той
    урежда взаимоотношенията между хората...
    есето е много хубаво, просто имаме различия в разбиранията, които ме подразниха
  • чудя се как да започна...сайта се казва откровения,нали,трябва ли да съдим чуждите откровения...?трябва ли да съдим избора на някой,който излива думите си,излива чувствата си,нелепо е!НЕлепо е да осъждаме едни чувства и една личност,която не познаваме!Не мисля,че е важно дали на нас ни харесва или не това,което е написано,на кой му дреме дали ни харесва?Важното е че е написано!Къде има злоба..казват сеистини,никой не обича да ги чува...всеки мисли и възприема през призмата на собствената си личност..!Не е тук мястото да даваме поуки или да даваме съвети за живота и т.н.Тук оставяме по нещо от себе си,което е истинско и не подлежи на нравоучения.
    Това,както и всички други произведения ми показаха ,че съществуват истински хора!Красиво,наистина..
  • Благодаря ти за пожеланието, въпреки че съм сигурен, че както аз - така и ти знаеш, че ако по някаква аномалия в природата два прилива последват един след друг, ще стане наводнение. Аз съм готов за отливите, защото знам, че без тях или няма да има приливи, или ще се наводня!
  • "Понякога, когато човек е тъжен, той твори...Той yвековечава миговете на пареща тъга, превръща ги в красиви спомени не за причината на своята тъга, а за следствието от нея. Дори след години, когато погледне пожълтелия лист, той усеща как миниатюрните мравки на спомена и гъделичкащите бубулечки на реалността започват да се разхождат по гърба му...Тръпката, която може да бъде изпитана в следствие на едно единствено нещо - материализирането на чувства в думи...Понякога и те не стигат...Понякога са предостатъчни..."
    Сигурно е глупаво да се цитирам, но мисля че този "пролог" на едно от стихотворенията ми ме обосновава достатъчно добре.