^Пак обичам^
Пак боли...пак обичам...Вървя под дъжда и незнам защо съществувам?!Пак
боли...пак обичам...Пак "истинските" приятели - ти им повярва,нали?Казваш ми:"Не
плачи!",но аз плача,защото те обичам,защото не мога да те имам!После дойде и
тя...мен затрупа в камара спомени...Стоя в телефонната кабина и седем цифри ме
делят от теб!Седем натискания на бутоните...но нека боли и обичайки да се удавя
в сълзи,щом повярва ти на чуждите лъжи!Дъжда си тръгва,слънцето се подава,за
всички,но не и за мен...тъга и болка обземат същността ми!Гледайки щастливото
слънце,искам да те мразя...Но не мога...Пак боли...пак обичах!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Попова Всички права запазени
)))))))
