Писмо до теб
Понякога си мислиш, че познаваш хората...че познаваш тези, които са ти най-близки...Уви! – когато са далеч от теб ти виждаш съвсем различни хора- променени за добро или лошо...Понякога от теб винаги искат, ревнуват те...-а всичко това води до недоразумения, криворазбрани думи- малки иглички, които се разбиват като стрели в сърцето ти, разкъсват го...а то-то кърви безмълвно,насъбрало в себе си толкожа мъка и неизплакани сълзи..! Тежко звучат думите и се стоварват като камъни...като плесници, шамари...Пламва лицето...сълзица лава се стича по зачервената буза...
Искам да ти кажа толкова много,но ти все не ме разбираш. Убиваш ме бавно с ревност, кавги и несигурност! Казваш, че съм се променила..., а ти не си ли? Далече сме и явно това оказва влияние...безсилна се чувствам пред теб и острите думи...Не мога да ти покажа.че те обичам, а знам ,че е така...исками се да го видиш сам...,ако до сега не си!Страх ме е да извадя чувството навън от сърцето си,за да не ми го вземе някой...не разбираш ли?!?! Заключила съм го дълбоко, за да си е само мое...А ти-ти искаш да го показвам на „хората” ..Че кои са те?! „Хората не те правят човек...не те карат да чувстваш и мислиш, не те карат да ме обичаш...защо искаш тогава „хората” да знаят, че се обичаме ?! Има много неща,които не разбирам...И е тъжно...А сме от толкова време заедно...Не мисля, че е дошъл края ,или по-точно не искам да е така...Нима една снимка е проблема?!?? Не е, нали..?! Проблемите са много...жалко е само, че не съумяваме да ги решим на време..
Обичам те прекалено много ,за да те напусна...ти казваш,че те мъча,че не те разбирам...иди си тогава!?! „пускам те”...поне ако се върнеш ще знам ,че не всичко било е напразно..Сърцето ми се раздира от болката...С теб ми е трудно,но без теб не мога да живея !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Буковска Всички права запазени
Страхотно е наистина моите поздравления