По-добре честен и гладен, отколкото богат и

И защо не е добре да си “мъничко подъл” и богат? Какво му е хубавото на това да си гладен в името на едната честност? Честност, която така или иначе никой не оценява...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

     Цял живот съм била честна, справедлива, добра, толерантна...и за какво? За да гледам сега как бавно всеки един ми обръща гръб и изненадващо полива раните ми с киселина?... За да продължавам да гледам болката в очите на хората и да стигам до страшния извод, че думите и действията ми остават безрезултатно забравени? Майка ми винаги е казвала: “Независимо какво ти се случва, бъди честна и добра- това един ден ще ти се върне със същото”. Сега си мисля колко греши мама. Има два варианта: първият е да живееш честно и отхвърлян в началото на живота си и старините си да изкараш в спокойствие и мир в душата си. Вторият вариант е да живееш младите си години динамично, подло и охолно, а старините... Бог знае колко ще продължат те и как.

     Ами колкото и да мисля върху двата варианта, вторият по ще ми харесва. А като се сетя как ревностно защитавах честността... Сега всеки път, когато в главата ми изплуват думите на мама, че ще ми се върне нещо зло след време, си спомням едно (нещо като) мото: “Добрите момчета отиват в Рая, лошите...където си поискат”...Ами точно така е. Винаги подлите са избирали, просто защото са по-силните. И кой измисли тезата - “Доброто ще спаси света”?!

     В българския филм “Куче в чекмедже” малкото момченце казва така- “Тати каза, че ще ми купи колело, ама друг път”. Така за съжаление и Доброто ще спаси света, ама друг път. Докато има борба за богатство, подлостта винаги ще властва и нечестни хора винаги ще има.