Статуя от лед
Статуя от лед <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Снежната кралица замахна със своя жезъл, докосна ме по челото и ми прошепна:”Нека вечен студ цари в твоята душа!” А бяхме приятелки...Нима толкова ме е обичала, че да иска вечно да ме задържи в замъка си? Топлината ми изчезна. Роклята от слънчеви лъчи се превърна във воал от ледени висулки. Устните ми посиняха. Целунах я по бузата в знак на благодарност. Въобще не можех да разбера, че вече няма да и гостувам само през зимата.... Лятото, всеотдайната топлина на слънцето, бяха моето призвание. А сега усещам само студ. Лед смразява вените ми! Но бях толкова заслепена и късно се осъзнах, че съм нейна затворница. Погледнах се във едно кристално огледало. Онемях! Искаше ми се да изкрещя, но този буен поток от емоции просто замръзна в мен и запазих спокойствие. Външният ми вид по никакъв начин не издаваше, че мога да изпитвам чувства! Хладна усмивка, стъклени очи, кърваво-червените устни и прасковените бузки бяха посиняли! Вече не бях дете на Слънцето! Студ и мраз бяха унищожили разсъдъка ми! Сега седя в този затвор от лед и кристал, с длани скрила очите си. Иска ми се да плача така неутешимо, че да разтопя всичко около себе си, но не мога да пророня и една сълза! Ледена статуя- това съм вече аз! Създание на Дявола! Но и Луцифер е имал ангелски крила, бил е най-красивият от всички ангели, затова бог го е изгонил от небесата. И аз- дете на Слънцето и топлината, измамена от тази грозна красота сега съм чужда и далечна на всичко земно и на любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Стоянова Всички права запазени
