за теб

ЗА ТЕБ...

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

            Не ми е много ясно, дали аз полудях или нещо стана с околния сват. Дори не мога да си спомня кога стана. Дали беше изведнъж, една сутрин се събуждам и всичко е по-различно или в течение на много сутрини, малко по-малко, детайлче по детайлче. Обаче неоспорим факт е, че или аз не съм като останалите или те нещо са мръднали всичките. Но като мисля логически (това ми се отдава до известна степен или по-скоро  се самозаблуждавам твърде успешно), няма как множеството индивиди да са сбъркани, по-вероятно е с мен нещо да не е наред. Сега ще кажа каква е конструкцията на настоящото ми изложение и после ще дойде самото то. Един вид и аз да си го подредя в главата, за да ме разбереш по-добре. Ти ще ме разбереш и така, убедена съм в това, то само ти ме разбираш на тоя свят. Ама да не се отклонявам, че ще стане пак – какво исках да кажаJ))) Та значи първо ще ти споделя своята теория. После ще се посъмнявам малко  права ли съм, или от лутане в търсене на ИСТИНАТА съм затъпяла и си въобразявам. Накрая ще завърша с едно лирическо патетично пожелание към себе си и  към теб, а и към всички като нас, но малко се съмнявам в наличието им. Ама все пак ще го напиша. И ако не ми се промени пасажа на рибите (това за рибите съм сигурна, че ще го разбереш от 3 думи, но ще ти го обясня в друг удобен момент – сега да не се отклоняваме), ще ти го предоставя в най-скоро време за четене. Само да не придобие един неочакван край, че… И за да спреш да се чудиш какво бе мамка му искам да кажа : всички ме дразнят!!! Ама така, че понякога ми идва да им го кажа в лицето и да ги напсувам яко – това вече доста добре го мога – отскоро си шлифовам каруцарския речник шофирайки. Ама как са ми изкривили съзнанието тези мои родители интелетуалци…Защо бе!!!   Защо трябва да съм толкова различна и да търся ценности в хората. Такива няма! Просто отдавна няма. Струва ми се, че и никога не е имало. Не си мисли, че говоря необосновани твърдения. Колко пъти с теб сме пробвали да влезем в ролята на средностатистически жени и да се държим както се очаква от такива. И к`во? След максимум половин час (това даже е пределното време) толкова ти се ще да крещиш….Да издереш гърлото си, да се изтощиш от викане и да натъпчеш гадният събеседник в дън земя. Или просто си толкова изморен, че махваш с ръка и си казваш:”Майната му, няма смисъл да се хабя”. Поговорката “С пиян и с идиот не се спори” е на място тук Ама в душичката ти боли ли боли… И страданието ти се наслоява ден след ден. И ако не го излееш, чувстваш, че ще изтлееш, че огънчето в теб ще угасне, заливано обилно с помията на околните. И само едно поддържа жаравата на духа ти – нашето нещо. Казвам нещо, защото не мога да определя точно какво имаме ние с теб. То е толкова мъничко, колкото ситна капчица роса, и в същото време е толкова несметно, колкото всичкото богатство в пещерата на четиридесетте разбойника. И само когато сме заедно, и кажем “Сезам отвори се”, потъваме в блаженството на приказния свят. Това е толкова приятно нещо, че бих воювала, бих се продавала, бих просила и бих умряла за него. Без това никога нямаше да се чуствам жива. ЖИВА! Това понятие носи след себе си всичко останало – щастлива, пълноценна, интересуваща се, усъвършенстваща се и т.н. (не се смей, и това също). Винаги като те видя, като те чуя даже, заспалото огънче в мен се възпламенява, иска да му хвърлиш още сухи съчки… Може би накрая ще ме изгори, но това е къде по-примамливо от принудителното му загасяване или задушаване. Това dear е по-силно от всяко чувство на света. По-силно е даже от любовта – не ме апострофирайте, стара максима е, че когато любовта си отиде – остава уважението (или пък не остава – това е друга тема). По-важното е, че и любовта си отива – дали за 3 години или по-малко – отива си. Но това нашето, то остава, то се храни с емоциите ни – положителни или отрицателни – не е от значение. То е толкова силно, че понякога, както добре знаеш, не е необходимо да си говорим с думи. Просто знаем отговора и даже незададения си въпрос.

            След като написах всичко това, струва ми се, че сама си отговарих на поставения в началото въпрос – кой не е наред – ние, или всички останали. Смятам, че са всички останали. Смятам, че някъде по широкия свят – разбирай всички измерения, паранормални и паралелни светове плюс извънземните, има поне още две същества като нас – вероятно  две, за да оцелеят, и още, и още…Въпросът е да ги открием.  Твърдо съм за, че не сме ние различните, защото дълбоко в човешката същност е залегнал оптимизма, и това е водило човека в жизнения му еволюционен път. Ти  не се безпокой, не се тревожи и не се ядосвай, не се старай да воюваш за загубени каузи. Моля те, послушай ме, ще дойде моментът на нашето успокоение от самосебе си. Наистина вярвам, че ще дойде. И ще блеснат нашите звезди, и ще достигнем царството небесно….. Или каквото там се досстига. Само да сме заедно. Само с теб ще оцелея. Ти си ми въздухът и водата.. Просто ти осмисляш моето аз, моята мултиплицирана същност. Ти си аз. И ти благодаря, че те има……..

Милена Митева