Злото в света на Толкин

      Злото е трансформация и продукт на изопачено възприемане на действителното.
      Творбата "Властелинът на пръстените"- Толкин твори в едно време изпълнено с напрежение и страх. Време на война, в което ценностите се размиват и дори неродените стават убийци.
      "Властелинът на пръстените" е една силна, покоряваща и магическа творба. Завладява ни със силата на изказ, умелото преплитане на реалното с фантазията, впечатлява ни с голямото въображение на Толкин във време на трудности и борби за оцеляване. От чисто психологическа страна мисля, че втората световна война е
      дала огромно отражение върху цялото произведение и противопоставянето между добро и зло е компонент получен в резултат на насилието в онези преживени времена от страна на Толкин. "Властелинът на пръстените" е една грандиозна творба за вечната борба между добро и зло, тъмнина и светлина, добро и примамливо зло.
      Предполагам, че някой ще се усмихне: "Примамливо зло- няма такова понятие" ще каже неверния.
      Има примамливо зло- това ни показва Толкин с творбата си. Примамливо, обещаващо, красиво и въздействащо. Злото в света на Толкин е разгърнато до най- дребен детайл. То е разчленено на хилядите му съставни частички от майсторското му перо. В този роман злото е магия. Злото е сила. То е власт. Начин на притежание. Злото е грандиозно и величаво. То е копнеж и тръпка. Дори придобива очертанията на мечта- злото мечта мамещо и викащо...Един малък пръстен преобръща светове. Стига се до войни. Противопоставя силите на доброто и злото. Злото те повлича в океана на алчността и те погубва, но е толкова силна магията му, че ти е трудно да се разделиш с него. Толкин му е придал един особен блясък и красота. Води те до тъмните дебри на лудостта, която изкривява възприятията и те води до тъмнината. Злото в този свят е импулс, действие и стремеж. Героите на романа са подвластни на магическото му въздействие и сили, които го владеят- адовите сили на мрака. Примамливото зло е тайно и опасно, бляскаво и обещаващо, а тръпката дето буди в душата е несравнима. Толкин е съумял да ни покаже злото от един друг ъгъл, а именно ъгълът на притегателност и сила на въздействие. Злото свети. Плете нишките на вътрешните ти колебания и от изкушение се превръща в господар на решенията и действията на героите. Обзема ги като паяжина оплитаща жертвите си, но неподозиращи, че са жертви, а мислейки се за властелини. Стремеж към притежание е огромен като океан. Толкин, като фокусник е показал злото хем такова каквото е, хем такова каквото не е. Злото носи силата на вътрешното си излъчване и погубва, оплита и най- чистия за да го превърне в свой роб. Злото е поразяващо, като чума. То е пукотевицата на вътрешните ти гласове и стонове и на желанието си да имаш и да забравиш. Толкин е разкрил неговата апетитност и грандиозна мащабност. Умело е паралелизирал злото на двете граници красиво- опасно. Толкин е представил злото през призмата на възприятията си в едно смутно време в което Хитлер е разпростирал властта си над народите. "Властелинът на пръстените" е фантастична и завладяваща творба. "Примамливото зло" е представено в неговите багри и обаяние, блясък и красота. То е онова зло дето погубва душите. Лъскаво и светещо, бляскаво и заслепяващо до притъпяване на възприятия, чувства и сетива като цяло. Злото е трансформация и продукт на изопачено възприемане на действителното. Дори мъртвите отговярат на призива за борба с него, защото дори магията е недостатъчна като сила. Нужно е още нещо. Злото е като прилепчива болест, която води до метаморфози и изкривяване на вижданото и смесването му с илюзорното. Толкин е успял да ни го разкрие в пълнота и то да ни завладее. Примамливото зло е факт в този роман- приказка.
      Изкушението му е толкова голямо, че те пречупва и прави зависим и слаб, подвластен на неговия блясък и красота, величие и сила да те владее. Злото е всичко и нищо.
      То е илюзия и реалност едновременно.
      То е грозно и красиво едновременно.
      Това е Толкин!