Корени без дървета
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивомир Димчев Всички права запазени
13.02.2005 г., 16:02
Коментари
Коментари
-
-
-
Дъщеря ми е в Мадрид. Корените тук ги има, но дърветата къде са?
Обади се от някъде далече-
телефона прекъснат е вече,
а спомена в душа гори,
че си забравила езика си дори...
И тази болка ме разкъсва-
парчета живи в мен откъсва.
Сълзите тръгват и следа остава,
душата се изпепелява...
Къде си?-Някъде далече.
От спомена, мислен за вечен,
от нежността на грубите ръце
от мъката в едно сърце...
Изпявам последната песен
за любовта, хванала плесен,
за болезнената кървава сълза
от спомена която изпълзя...
Обади някъде отдалече...
Но светът изчезнал е вече...
Остава луната и шепа прах
за спомена, който бях.... -
-
