Утешение( Н.Гумильов)
В гроба който спи,
чува глас всеблаг,
лилия държи
с упояващ аромат.
В гроба който спи
има светлина,
белоснежните искри
в ангелски крила.
Да, умираш ти.
Хладни са ръцете,
но не знаеш ти,
райско цъфва цвете.
Да, така е, зная,
много път пребродих.
Ти оставаш в рая,
който ти измолих.
----
Кто лежит в могиле,
Слышит дивный звон,
Самых белых лилий
Чует запах он.
Кто лежит в могиле,
Видит вечный свет,
Серафимских крылий
Переливный снег.
Да, ты умираешь,
Руки холодны,
И сама не знаешь
Неземной весны.
Но идешь ты к раю
По моей мольбе,
Это так, я знаю.
Я клянусь тебе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Динински Всички права запазени
