domine

domine (Диан Гочев)
Име Диан Гочев
Следва 0
Последователи 0
Коментари от мен 98
Коментари за мен 162
...Как ще повярват невярващите какви чудеса може да стори вярата? Те забравят, че душата на човека става всемогъща, когато бъде овладяна от една велика идея. Обхваща те страх, когато след горчив опит разбереш, че вътре в нас съществува една сила, която може да надвиши силите на човека; обхваща те страх, защото от онзи миг, в който разбереш, че тази сила съществува, вече не можеш да намериш оправдание за дребнавите си или малодушни постъпки, за пропиления си живот, за който хвърляш вината върху другите; знаеш вече, че ти, не съдбата, не орисията, нито хората около теб, ти единствен носиш, каквото и да правиш, какъвто и да станеш, цялата отговорност. И тогава се срамуваш да се смееш, срамуваш се да се присмиваш, ако някоя пламенна душа се стреми към невъзможното. И ти съзнаваш вече съвсем ясно, че ценността на човека се състои в това: да търси и да знае, че търси невъзможното; и да бъде убеден, че ще го постигне, защото знае, че ако не прояви малодушие, ако не послуша това, което му нашепва разумът, а стиска зъби и продължава да преследва невъзможното убедено, упорито, тогава става чудото, което безкрилият обикновен ум никога не би могъл да проумее: невъзможното става възможно. Никос Казандзакис
Избрани произведения
11 резултата

Приказка над стълбата (ЧАСТ ПЪРВА)

Във спомени мрачни от сън чудноват, през тъмни пътеки в загадъчен свят. Вървях във гора сред призрачен мрак, навсякъде бе влажно с пронизваща хлад. Но в небето проблесна и лъч светлина, разкъса тя облак и светна звезда и някои прошепна със призрачен глас „ Здравей и сполай ти …не ме ли позна!?!... Х ...
Поезия
481 16

Обичам те

Обичам те! Аз мисля че го казах! Нима не помниш ...там в нощта?
Обичам те! ...Аз май че се повтарям... прости ми, но това не е шега!
Ти помниш ли писмото мое, което огъня в очите разгори...
ти помниш ли целувката , която така и не сподели?
Защото тежко е, когато силно вярваш в любовта, ...
Поезия
703 14

Ти можеше всичко... аз помня!

Когато мрак забули душата ми млада. Когато няма надежда и песен отпада и самотата прегръща ме без капка пощада. Тогава ти идваш във моите мисли, изплуваш и светиш сред тъмните писти по мрачният път на моята съдба, аз виждам пътека от твоята душа! И тръгвам по нея ,по нея вървя. Това е един спомен за ...
Поезия
417 16

Тихо

Отново сам съдбата отреди ми
да търся тихо своя нов живот,
и сам ще съм, това тя сподели ми,
в антракта след играния шах-матен ход.
Вървя напред, загърбил самотата, ...
Поезия
291 22
Още произведения