безименно
На дъжд ухае тази вечер- небето сякаш го боли и вятърът така унесен отново в клоните шепти. И ето-блясва нейде…с трясък. А после следва тишина… Природата утихва…Писък раздира нечия душа. Безмълвни капки се разбиват- угасят всяка светлина. Небето-плахо,сякаш живо- оплаква нечия съдба
184
8
