nebezida

Завинаги ще трябва да се лутам из замъка на моята безкрайност и вместо розови заспали чуства ,аз ще откривам нечия душевна рана.
Избрани произведения
6 резултата

Не знам

Понякога разравям самотата си,
И търся някъде прашинката тревога,
Постилам си мечти, за да се смея
И убеждавам себе си, че мога...
Поникна като цвете във душата ми, ...
142 18

Изсъхнал извор

Загледана във точката отгоре
се питам колко ли слънца
ще видя докато си отговоря -
кога от мен ще бликне мъдростта?
Кога и мен ще изгори тревогата, ...
153 4

Залез

Смехът под слънцето залязва
и вярата поема своя път,
но истината трудно ще изчезне
дори когато грабне я сънят.
Мечтите сластни тъмното ще иска ...
188 4

Пътуване в небитието

Сини сенки пътуват в безкрая,
бял воал от умрели мечти.
Поглед блед и до болка отчаян,
две очи неизбежно сами.
Тиха нощ ,а луната се смее ...
151

Когато ти мълчиш.......

Когато ти мълчиш,
забравена усмивка топли тишината.
Когато ти мълчиш,
ме гали вопъл на щурец самотен.
Когато ти мълчиш, ...
177 6