Осъдена на самота
Забравена от живота, продължавам всеки ден напред, с високо вдигната глава. Понякога дори незнам за какво го правя. Омръзна ми всеки път да приемам ударите на съдбата с широко отворени обятия, омръзна ми вече да плача и да тъгувам. Един ден сърцето ми бе разбито на хиляди малки парченца, парченца от ...
318