Вземи едно огледало в ръцете си. Огледай се добре ! Наслади ли се на гледката? А сега го удари в земята с колкото сила имаш...Какво се случи? Счупи ли се? Сега събери парчетата, залепи ги и се огледай отново. Има ли разлика?
Тогава защо се учудваш заради това, че те гледам по различен начин? Защо ме ...

Единствена истина няма- така е! А всеки ненужности иска и в зъби наличното стиска- дали от това човек се нуждае? Правила изглежда няма изобщо. Права- само в дебелите книги. С други от страх намираш си общо, a нечия норма мечтите уби ги. Накрая разбираш- имал си избор да не повтаряш грешки удобно кра ...

Умората надвива тялото полека,
клепачите трудно притварям в нощта.
Милувката ти тъй успокоява,
в съня въвеждаш ме ръка в ръка.
Очите си затварям,но усещам- ...

Не бягам от дъжда, а слушам неговата песен тъжна. Ръце протягам и крещя, макар да знам че няма да те върна. Студени са ми дланите, не искам да ги сгрея Боли ме че останах сам , боли ме че живея. Стоя самотен сред дъжда , отхвърлил всичко свято. Сега съм само спомен и тъга. Повярвай ми ,не искам да ж ...

Аз нощи нямам.
За мен е чужд покоя.
Душа не ми остана.
И всеки идва
от нея граби. ...

Видяха се във барче,на кафе.
Той каза:"Ще пътувам за чужбина".
Не знае тя дали ще е добре,
но ще тъжи,щом той замине.
Сърцето и в черупката се свива, ...

Погледни ме!Видя ли се в очите ми?
Във тях откриваш ли искрица от любов?
Така гореща е като сълзите ми
и силна като Божи благослов.
Дали ще я разпалиш-не гадая, ...

Забраних си да мечтая!
Забраних си да обичам!
Забраних си да живея!
Забраних на сърцето си да не тупти когато се появиш пред мен!
Но това не помогна! ...

Животът ни, защото не е вечен,
Отминава безнадеждно в самота,
и на самота завинаги обречен,
протича ни животът в пустота.
Слънцето, Луната - в своя танц ...

Войната свърши...
С триумф от златни светлини,
и само споменът горчив остава,
за огнените безнадеждни дни,
с нов изгрев нова Светлина изгрява. ...

Everything
by Anna Vissi
I can hear my heart breaking
as I open the door
I can feel the tears ...

О, София, столице моя голяма, колко прашни са твойте пътища днес. А пред мен стърчат само крехки фасади, бум на мащабен строителен процес. А къде са онези зелени градинки, дето някога играехме с кеф? Всичко е вече на бързо продадено, драснал е подписа някой си шеф. Чезнат бавно и твойте паркове и че ...

Къде да те търся не зная -
отказах се вече.
Ти, образ размазан
във мойто съзнание
подобно на много пропуснати срещи. ...

-Хей, страннико! Защо си тук?! -Денят ме доведе. -Как така обясни? -Захвърли ме тук. Ще трябва да скоча. Ето го другият миг. -А защо не останеш? Подай ми ръка. -Вече те срещнах, научих,разбрах. -Че какво си прозрял!?! Туй бе само минута! -Че искам още да знам. -Той все така ще се лута!

Разбихме толкова сърца,отрекохме толкова красота
но наистина понякога е нужно това-
толкова болка в сърцата на хората!!!
И толкова странно любовта май гори.
Сърцата мечтаят ...

Не ме лъжи,че съм ти безразлична...
в очите ти прочитам три неща.
Копнееш ме и искаш да ме имаш
и да се слееш с моята душа.
Не ме лъжи,че има друга, ...

И пак се срещаме по улицата тъмна, и пак сърцето ми тупти... желая те...да те целуна и прегърна и никой никога да не успее да ни раздели! Но реалноста ме гледа във очите, на моите мечти се смее с глас, без капка жалост...те отлитат и знам,че нищо.. никога не ще има между нас! Опитвам се да се усмихн ...

*** Когато екрана с финалните кадри показва човека как крачи по пътя далечен към хоризонта -въпреки че има някаква завършваща нотка, по същество не е финал - не се затваря кръгът - самият човек е път Понеже е млад не напразно не се показва как зад кадъра свири тромпет и слънцето приветливо гледа от ...

Реката е моя,
реката е мръсна,
но пак си е моя
Със черните пръски
къпе живота. ...

От себе си ще те създам,
подреждайки чертите,
копираща от всеки блян
сънуван в нощите и дните.
Земята тяло ще извае, ...

М. Матусовски На безименната височина Димяща пареше гората гореше залезно денят… Ний бяхме трима в тъмнината -петнайсет във пръстта лежът. Петнайсет вече са в земята преди да си отиде този ден край селището непознато на връх без име- неозначен. Припламва, падайки ракета като догаряща звезда и който ...

Когато думите загубят своя смисъл Когато обгради ме тишината Знам че някой е орисал След тъмния тунел да видя светлината Съдбата винаги играе свойта роля На съдница,орисница , слуга Помага ми,пречупва се под мойта воля Но дойде ли моментът,маха със ръка Питам се защо допуснах да изгубя Толкова от св ...

“Какво е любовта?”- се чуди всеки и дава своето определение. Но истината е в това, че няма точно обяснение! Стоя си тук с притихнало сърце и изливам чувствата си в стих. А ти си там някъде далеч и на друга пишеш sms-и в този миг. Защо не съм аз до теб?Защо не галиш моите коси? На нея ти даряваш тази ...

Защо ли пиша поредният си тъжeн стих? Защо ли празниците не зачитам? Защо те крия в мрака тих? Крия те,ала не мога да отричам... Искам пак да ме целунеш, искам пак да ме боли. Представяш ли си за какво се моля? Не за радост, а сълзи.... Защо направен си от лед? Или сърце ти просто нямаш? Защо се влю ...

Понякога ми става много тъжно,
понякога от самотата ми горчи,
понякога се чувствам изоставен,
понякога и мене ме боли.
Понякога приятелите ме забравят, ...

Над града се свличаше бавно ноща,небето се готвеше
да посрещне поредния пороен дъжд.
Всички хора се бяха прибрали,страхувайки се от светкавиците.
Не се виждаше жива душа по улиците.
Само едно момиче все още беше на вън. ...

От сън дълбок събуждам се-
ръце протягам да те докосна,
да те усетя и да те намеря.
Но в миг изчезваш ти,
а аз потъвам пак в мечти. ...

Върви,а няма никаква представа:
коя е,на къде и за какво.
От часове върви,
дори не иска и да знае,
защото всичко е било. ...

Разказ по почти истински случай
Този ден беше 15 септември. Първият учебен ден. Но за Галя това беше последният в това училище. Тя ставаше 12-ти клас и й предстоеше трудна година – много учене, контролни и най-вече усилена подготовка за изпитите. Светлосинята рокля на малки жълти цветчета подчертава ...

Край един дълбок поток беше седнал "стар жабок" със зелени очила и с провиснала лула. Срещу него, във водата, млада рибка се премята, смее се и се закача; - Чичо, ти защо не скачаш? - Ех, ти, палаво момиче, кой игрите не обича, но съм стар и уморен, а водата е студена... Тъй жабока отговаря...