Защо в думите ти срещам студ? Защо в очите ти съзирам празнота? Защо в душата сееш смут? Защо подклаждаш ти една лъжа? Дали чувствата са толкова дълбоки? Има ли между нас истинска любов? Дали това не са замисли жестоки? Дали всичко не е просто облог? Готова бях да ти се отдам, дори мисля, че във теб ...

За твоите очи не мога да не мисля -
от тях струят лъчи, от бисери по-чисти -
и твоите коси, венец са жив оплетен,
копринена корона от слънцето по-светла.
Камбанка е гласа ти, бистър и гальовен, ...

Малко брутално и нетипично за мен! Залез, река, музика тиха. Мъж и жена, любов ги събира. Целувка, прегръдка, щастливи са те. Без даже да знаят, че ще имат дете. Но там, във мрака, звярът стои, с омраза, със ужас ги гледа дори. И чака и дебна с дъх притаен. Със зъби, със нокти и празен корем. Стъпка ...

Познавам те по миналите стъпки,
асфалтът още тръпне подир тях.
Умислен си и старите прегръдки
напомнят само грях и смях. . .
Аз виждам, в очите ти зелени, ...

Не е греховно да желаеш,
да имаш, да изменяш и дори
не е греховно да мечтаеш
за власт над чуждите съдби.
Не е греховно да се подчиниш ...

Не ми пожелавай приятна вечер...
Приятна е, когато съм със теб.
Останалите са просто самотни вечери,
защото си далеч от мен.
Не ми пожелавай сладки сънища... ...

Едно момче боядисано в сажди
лежи заобградено
от острата сянка на миналия покрай
тревата каменен къс,
който морските вълни отнасят. ...

Една секунда разлика. Една секунда размисъл. За цял живот. Секунда размисъл дали да убиеш. Дали да се самоубиеш. Или дали да направиш аборт. Някои казват , че е все едно как ще се изразиш, защото, когато има смърт в изречението, останалите думи някак бледнеят. Смърт в изречението. Някъде преди точка ...

Толкова дълго през времената сякаш летяли и се прераждали, и запазвали творческите души.От много дълго време исках да напиша нещо за това, постоянно ми се въртеше в главата и все пак не сядах да го направя, казвах си: "Защо да го пиша?" и днес успях да отговоря на въпроса си -пиша го, защото искам, ...

Да редим куплети,
тук-там с епитети,
това е любима игра,
но някак себични,
дори носталгично, ...

Имам си четири стени,
любими, за мене орисани.
В тях самотата шепти
рими, до край неизписани.
Имам си свят от мечти, ...

В матов отблясък въздъхна настолната лампа.
Разхвърляни книги, идеи и мисли от време оно.
Започвам да пиша, нареждат се щампа след щампа
и няма надежда... разтърквам пак потно чело.
Запалвам свещи. Сълзите от восък блестят. ...

И тази вечер ще премине петъчно
във кръчмата със старите приятели,
ще си разказваме за преживяното
през делничните дни, с апатия.
И от цигарите, и виното червено, ...

В тъмната стара къща,
точно на завоя след магазина,
живее момиче със красиви сини очи
и коси, в които слънцето блести.
Всяка сутрин тя се усмихва на лъчите ...

Обичам те - нима не разбираш?!
Обичам те - нима ти не виждаш в очите ми пламъка на любовта?!
Отивам си - ти не ме спираш!
Отивам си - свърши се вече, от теб съм далече!
Плача - сама в стаята! ...

В краката ми - прах,
в краката ми - кал,
в краката ми - камъни
остри бодат.
В очите ми - сълзи, ...

Постелята ти с друга
тая нощ не искам да деля.
Ох, как ме изкушава... Но,
не мога. Трябва да вървя!
Жена със белег съм. ...

Така жадувам малко топлина,
че бих пребродил цялата Вселена
с една-единственна мечта,
че може би отново ще те срещна.
Дори и векове да ни делят, ...

Живея и топя се, смъртта ме призовава,
студената й власт със мраз ме приковава.
Преминах тих живот - излишен, доста кратък -
седя в тъга и здрач и стапя се остатъка му.
Сълзите ми пресъхват, отдавна уморени - ...

След залеза на мойта младост,
ще срещна с гордост старостта,
със спомена,че те обичах
и че от теб обичан бях.
Какво, че туй е вече спомен, ...

В момент на ярост,
направих много грешки...
Сега съжалявам...
Но нали има прошка за терзания човешки?
В момент на ярост, ...

след толкова време ти казвам
вьрви си-ти мъжът на мечтите ми
вече отдавна забравих мига
в който ти казах-обичам те.
не искам да плачат очите ми ...

Слънцето препича жарко,
щъркели летят високо
и подвикват лястовици във играта.
По земята кафява изорана
малки точки кръст навели ...

Обичам те!Желая те,но пускам те на свобода,за да намериш щастие във друга истинска любов!
Със мене ти не си щастлив,въпреки че ме обичаш!
Въпреки че искаш да си с мен,върви при някоя,която ще излекужа раните които аз ти причиних,от грешките които правех всеки ден!
Вървя ослепяла от болките и грешкит ...

Такава съм!
Очите ми бадемови са тъмни бездни,
в които факлите на искреност горят,
пред тях се ширват хоризонти неизвестни
и те усмихнато ги следват, понякога сълзят. ...

...Посветено на всички, които си мислят, че знаят какво искат...
Беше жарко лято. Слънцето безпощадно обгръщаше напуканата, жадна за дъждовна ласка, почва на грубия селски двор. Дядо Петър стоеше на обичайното си за това време на деня място – под дебелата сянка на стария дъб, намиращ се точно пред м ...

Началото, естествено, е зората на човечеството. Мастити учени правят догадки за произхода на хомо сапиенс, облягайки се на артефакти, кости и пещерни рисунки. Гадаят как е живял примитивния човек, какви оръдия на труда е ползвал, и изведнъж – хоп! Намират череп на бизон поне на 10 000 години, обаче ...

Обичам те! Не ме разбра!
С подигравка гледаше ме всеки ден!
В мислите ти изплуваха опитите ти да се подиграваш с мен, да си играеш с чувствата ми!
Залъгваше ме, а аз ти вярвах!
Заслепена от любовта ми към теб, бавно умирах, изморена от дългия път, който направи, за да достигна до сърцето ти!... ...

АЗ ПРОСТО ВЪРВЯХ... Някаде на ъгъла между Сан Клементе и Сан Хуан окъпано във водовъртежа на вятъра и слънчевите лъчи идва лятото с издути крила и се спира там за миг В ляво където се намира катедралата в калейдоскопът на цветовете играят отражения но в тях пада обедната сянка Между пръстите е много ...

Пореден ден, седемдесет и втори.
А ти как си, обич моя?
Как си? Чакаш ли ме още?
Дълги и студени тук са мойте нощи.
Прегръщам автомата вместо теб, ...

Стоя и гледам човека,
как изменя се лека-полека.
Поглеждам очите, а те са студени,
така безразлични и безкрай уморени.
Докосвам ръцете, а те са измамни, ...

Без да мисли, без да го желае,
един път ражда се човекът.
Без да иска, без дори да знае,
поема по житейската пътека.
А вижда камък тук ...

Написах края,
после началото,
сложих заглавие –
“Накрая мисли”.
Опитах от пая - ...

Исках да бъда художник,
но се отказах
след първия автопортрет.
Исках да стана писател,
но не ми достигна талант ...

Един живот...
Един миг...
Една мечта...
Един сън...
Един поглед... ...

И сълзите ти с целувки
скривах,
колко много те боли
аз виждах.
Не мисли, че забравила съм ...

Като откъсната насила струна
душата ми сега скърби.
Ела да те прегърна и целуна,
за сетен път е може би дори.
А спуска се беззвездна вечерта ...