Губим човека
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Стоя и гледам човека,
как изменя се лека-полека.
Поглеждам очите, а те са студени,
така безразлични и безкрай уморени.
Докосвам ръцете, а те са измамни,
не търсят доброто, а облаги коварни.
Не даряват прегръдка, не жадуват за ласка,
те скриват човека зад злокобната маска.
А вижте устата така закривена,
от клюки обзета, от злоба пленена.
Как не престава тя да клевети
и все да бърбори думи лъжовни, думи превзети.
Животът върви и изменя ни лека-полека,
А хора, вижте, ние губим човека!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
