12 may 2006, 0:55

Губим човека

  Poesía
113 0 4

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Стоя и гледам човека,

как изменя се лека-полека.

Поглеждам очите, а те са студени,

така безразлични и безкрай уморени.

 

Докосвам ръцете, а те са измамни,

не търсят доброто, а облаги коварни.

Не даряват прегръдка, не жадуват за ласка,

те скриват човека зад злокобната маска.

 

А вижте устата така закривена,

от клюки обзета, от злоба пленена.

Как не престава тя да клевети

и все да бърбори думи лъжовни, думи превзети.

 

Животът върви и изменя ни лека-полека,

А хора, вижте, ние губим човека!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много истинско!!! Поздрави!!!
  • "Докосвам ръцете, а те са измамни,
    не търсят доброто, а облаги коварни.
    Не даряват прегръдка, не жадуват за ласка,
    те скриват човека зад злокобната маска."
    .. Написано е страхотно, толкова реално...
    Ако можехме да променим тези хора, да ги направим поне малко по-добри... Е, браво.. 6
  • Много истинско!!! Поздрави!!!
  • "Докосвам ръцете, а те са измамни,
    не търсят доброто, а облаги коварни.
    Не даряват прегръдка, не жадуват за ласка,
    те скриват човека зад злокобната маска."
    .. Написано е страхотно, толкова реално...
    Ако можехме да променим тези хора, да ги направим поне малко по-добри... Е, браво.. 6