До края
Живея и топя се, смъртта ме призовава,
студената й власт със мраз ме приковава.
Преминах тих живот - излишен, доста кратък -
седя в тъга и здрач и стапя се остатъка му.
Сълзите ми пресъхват, отдавна уморени -
насладите не помня, докоснали се в мене.
Далече е доброто, старее младостта ми -
скръбта задоволена остава с мен до края...
студената й власт със мраз ме приковава.
Преминах тих живот - излишен, доста кратък -
седя в тъга и здрач и стапя се остатъка му.
Сълзите ми пресъхват, отдавна уморени -
насладите не помня, докоснали се в мене.
Далече е доброто, старее младостта ми -
скръбта задоволена остава с мен до края...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ромина Всички права запазени
