Върви ... Но зная , че не виждаш пътя...
И луташ се страхливо и безспир.
А някъде далеч ,блуждаещо умът ти
се мъчи да открие ориентир.
За грешниците няма ясна диря ... ...

Безброй стихии в мен се люшкат
заплитат мрежи болка и любов
срам и гняв в душата ми препускат
и всеки слънчев ден е порив нов
Необуздана луда жажда ме изгаря ...

Не мога да видя живота,
не искам да виждам смъртта.
Не мога да бъда самотна,
не искам в очите сълза.
Не плача, не защото не мога, ...

* * *
От очите ми падат кристали,
появили се от някъде, но не ей така.
Това някъде, сега е далеч,
но щом за него са тези кристали, ...

Сълза
Една сълзица някъде лежи,
незнаейки, че силно тя тежи.
Но на кого тъй силно тя тежи!?...
Може би върху когото тя лежи!

РОЖДЕН ДЕН В БУКЕТ СА РОЗИТЕ СЪБРАНИ И МАСА ПРАЗНИЧНА СЕ ПОДРЕДИ РОЖДЕННИТЕ ДНИ СА СПЕЦИАЛНИ, ЗА ТЕБ, И МЕН И ВСИЧКИ НИ. ДА БЪДЕШ ЖИВ И ЗДРАВ СЕ ЧУВА СЛЕД ТУЙ КРИСТАЛЕН ЗВЪН ЕХТИ, НЕ ПИТАШ НИЩО КОЛКО СТРУВА ВЪВ ДЕН ТАКЪВ НЕ СЕ ПЕСТИ. СЪС СМЯХ ПРИЯТЕЛИ ТЕ РАДВАТ И ДАР ПОДАВАТ ОТ СЪРЦЕ, ТИ ЗНАЕШ –ДАР ...

*ТЕБ*
Защо си още в мен?
Какво правиш още тук!?
Казваш, не си тръгвал...
А може би, си се завърнал... ...

Покани ме на моден бал съседката,
че вкъщи съм седяла все със плетката,
да видя лукс, мъже богати, тоалети,
а не да зяпам само старите тапети.
Почудих се какво да отговоря - ...

Аз бях велик магьосник
и смело влизах
със стихиите във бой,
сразявах ги,
с гнева си ги изпепелявах, ...

Ако живея живот като на кино,
то нека филмът поне да е екшън,
а не скучновата мелодрама!
Ако обичам някого страстно,
то нека той да е истински, ...

Какво си ти! Нима си ново чувство ?!
О не, не те познавам , няма как ...
Защото аз познавам цялото изкуство ,
в което сам обичаш пак .., и пак ...
Не си измама , щях да те позная. ...

Черната стая
Прегръщам всичко в тази стая,
което ти докосваше преди и спомням си
как с пръсти ти чертаеш
след мойте стъпки, своите мечти. ...

" " "
Не мога да преборя самотата,
не мога да убия тишината в мен!
Разкъсват всяка моя мисъл,
погубват всеки следващ ден. ...

Не бива да свършва нощта!
Държа я във своята мисъл.
Страхувам се...
На скалите преливат се
наште тела... ...

Спомням си мига,когато ти ми каза,
че искаш някъде да ида
да ти дам свобода.
Детето спеше, взех го на ръце,
студът сковаваше лицето ми, ...

Красива като майско утро
и девствена като роса,
събужда се в душата ми отвътре
една непроницаема сълза.
Тя бавно по лицето ми се стича, ...

Ще прехапя езика си...
любовни думи за да не мълвя.
Ще избода очите си...
да те не виждат никога.
Ще отрежа ръцете си... ...

Да бягаш от реалността,
да си затваряш очите за света,
да бъдеш някой в този свят отровен,
да гониш блян така лъжовен...
Проблемите да пренебрегваш искаш, нали? ...

На майка ми
Тази вечер, мамо,
тъжа за теб.
Мъка ми е за твоето майчино рамо,
жалея за твоя, за нашия дом. ...

Самота
Самота, ти ли ме избра
или аз се стремя към тебе?
Колко нощи плаках, проклинайки те...
Колко пъти, обаче, не след дълго ...

След...
След шумния смях и буйните танци
се прибирам в къщи сама
и разбирам, до болка разбирам,
че винаги ще бъде така... ...

Невидими са стъпките,
които водят към любовта.
Любов!!!
Звучи като най-дивната песен,
която гали сърцето и му нашепва думи, ...

КОПРИНЕНА ЛЯСТОВИЦА
В душата си безмълвно съм те носила.
До днес опазих твоя сън.
Копринена ти моя -
може би измислена, ...

Небето с наметало от звезди,
облякло е заспалата река,
надвисналите плачещи върби,
самотни стражи, там са и сега...
Скалите също чакат ни и пясъка, ...

"Изнасяйте умрелите!"Този вик следвал звъна на чумната камбана.Цели семейства се мъчели да наместят труповете в каруцата,докато тя минавала бавно по тъмната улица.През онази ужасна 1664 година хората в продължение на седмици умирали от чумата.През най-страшната седмица тази заразна болест отнела жив ...

>> Най-прекрасното и чисто нещо на света е
>> безкористната обич на дете,
>> прегръдката на малки нежни длани
>> усмивка и сълза на мъничко лице
>> ...

От филиза на млада пролетна лоза,
тежестта на грозда още не познала,
една малка отронена сълза
полита с ветровете към безкрая
Понесла в себе си измислена мечта ...

Къде си...?! Как искам да те видя!!! За минута или колкото ми време ти дадеш... Да мога за миг да те прегърна-за миг поне!!! Къде си...?! Как искам да те чуя!!! Дори гласът ти ще ми е утеха!!! Най-голямата утеха щом знам,че днес си пак далече... Къде си...?! И сълзите ми се чуват в нощта,когато плач ...

Неусетно всичко в мен се промени...
След толкова изплакани сълзи,
след всичките любови недопити,
след безбройните измами разкрити,
след потъпканите надежди ...

От какво ли имам нужда аз сега,
щом навън сред студа,моето сърце гори!
Душата ми пламти!
Имам всичко на света!
Приятелство безценно! ...

Имаше преди време една голяма гора.Посредата на тази гора имаше поляна. Там имаше една самотна топола.Самичка тя посрещаше неволите и изпитанията на природата. "Ех да имах едно другарче, с което да споделям всички тъжни и весели моменти." Тополата си мечтаеше за това ден и нощ. Мислише само за това. ...

Лист хартия - химикалката го раздира.
Нечий истинали ръце, пишат отдавна преживяни редове.
Някой с кубчета лед сърцето й е покрил.
Забравена тайна от нея е скрил.
Далечен глас, едно писмо. ...

Без милост ме погледна и каза "тръгвам"!
Не искам, не желая да те спирам.
Тръгвай, щом така си решил,
поемай пътя на света, без да мислиш, че някъде си сгрешил.
Аз живях ден и нощ с мисълта за теб, ...

Защо когато те видя,сърцето ми започва да трепти,
защо когато ме погледнеш,очите ми се пълнят със сълзи?
!Защо ли?-може би, защото ме рани,
или просто защото се влюбих,влюбих се и ме боли!
Но ти накара ме да тръпна,дори за миг да бе това, ...

Аз всичко му подарих, цялото си време аз му посветих.
Всички мои мечти му дадох,моя свят му подарих.
Той беше пазител на моите мечти,
пазаеше ги ревностно от чужди хора.
Не позволяваше да роня топлите сълзи, ...

Кто-то трудится, а кто-то ползет,
Иной же сзывает
родных на подмогу...
А мне без причины все время везет –
просто – ...

Утихла буря и за облаками
проглянет солнце через миг-другой.
Победным птичьим криком, голосами
дремучий лес исполнился волной!
Кричали птицы все – и певчие и нет – ...

Дом ты мой, дом ты мой –
из души из моей убегаешь.
Дыма столбик над крышей родной –
не дорогу ли к Богу мне кажешь?
Был я там, был я там ...