След...
117
0
4
След...
След шумния смях и буйните танци
се прибирам в къщи сама
и разбирам, до болка разбирам,
че винаги ще бъде така...
На ничия любов не разчитам,
не заспивам на любимо рамо,
не ме милва любима ръка...
И ми е ясно, до болка ясно,
че винаги ще бъде така...
Никой не ми казва"обичам те",
макар и често да го казвам аз.
Вярвам на всеки, а след това-
след това плача на глас...
След шумния смях във бара
във къщи плача сама.
Гледам себе си в огледалото:
виждам черна сълза...
Никой не я избърсва-
протягам свойта ръка
и размазвам лицето си.
Знам. Сега съм без грим
и съм истинска...
Но кой ме е виждал така?
...След песни и шум,
след смях и ухажване,
си тръгвам към къщи сама.
Не бързам. Не ме чака никой...
Винаги ще бъде така...
1994г.
След шумния смях и буйните танци
се прибирам в къщи сама
и разбирам, до болка разбирам,
че винаги ще бъде така...
На ничия любов не разчитам,
не заспивам на любимо рамо,
не ме милва любима ръка...
И ми е ясно, до болка ясно,
че винаги ще бъде така...
Никой не ми казва"обичам те",
макар и често да го казвам аз.
Вярвам на всеки, а след това-
след това плача на глас...
След шумния смях във бара
във къщи плача сама.
Гледам себе си в огледалото:
виждам черна сълза...
Никой не я избърсва-
протягам свойта ръка
и размазвам лицето си.
Знам. Сега съм без грим
и съм истинска...
Но кой ме е виждал така?
...След песни и шум,
след смях и ухажване,
си тръгвам към къщи сама.
Не бързам. Не ме чака никой...
Винаги ще бъде така...
1994г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Витанова Всички права запазени
