След...
118
0
4
След...
След шумния смях и буйните танци
се прибирам в къщи сама
и разбирам, до болка разбирам,
че винаги ще бъде така...
На ничия любов не разчитам,
не заспивам на любимо рамо,
не ме милва любима ръка...
И ми е ясно, до болка ясно,
че винаги ще бъде така...
Никой не ми казва"обичам те",
макар и често да го казвам аз.
Вярвам на всеки, а след това-
след това плача на глас...
След шумния смях във бара
във къщи плача сама.
Гледам себе си в огледалото:
виждам черна сълза...
Никой не я избърсва-
протягам свойта ръка
и размазвам лицето си.
Знам. Сега съм без грим
и съм истинска...
Но кой ме е виждал така?
...След песни и шум,
след смях и ухажване,
си тръгвам към къщи сама.
Не бързам. Не ме чака никой...
Винаги ще бъде така...
1994г.
След шумния смях и буйните танци
се прибирам в къщи сама
и разбирам, до болка разбирам,
че винаги ще бъде така...
На ничия любов не разчитам,
не заспивам на любимо рамо,
не ме милва любима ръка...
И ми е ясно, до болка ясно,
че винаги ще бъде така...
Никой не ми казва"обичам те",
макар и често да го казвам аз.
Вярвам на всеки, а след това-
след това плача на глас...
След шумния смях във бара
във къщи плача сама.
Гледам себе си в огледалото:
виждам черна сълза...
Никой не я избърсва-
протягам свойта ръка
и размазвам лицето си.
Знам. Сега съм без грим
и съм истинска...
Но кой ме е виждал така?
...След песни и шум,
след смях и ухажване,
си тръгвам към къщи сама.
Не бързам. Не ме чака никой...
Винаги ще бъде така...
1994г.
© Мая Витанова All rights reserved.
