От какво не се спасяваме в "Града на спасението"
записки на един идеалист
от
Найден Николаев Йотов
Наскоро ми се случи да преоткрия думата “есен” в съставния идиом “ранно-есенна”. Тези думи понякога се срещат заедно. Сега те означават приятно изкараните дни в средата на септември, в китното борческо ...

В едно полу-пладне те хванах натясно
и нагледно показах ти що значи съдба;
И нямаше вик затаен, споделен,
на двама ни мигом стана ни ясно,
че тука приключва всяка игра ...

Какво ви се падна от баницата с късметите?Защото на мене ми се падна от всяка баница ,защото те бяха две:една по Коледа и една по Нова година - по три късмета:Да подаря старата си кола на приятел (макар че нямах кола), да си купя нова,здраве,щастие,късмет,нова професия,пари и ...прословутите компютр ...

Ако още малко аз бях ти дала,
още малко от моята любов..
Ти нямаше да бъдеш с нея,
а щеше да си с мен,сега и тук!
Ако имах някаква малка надежда, ...

Светлина от миналото
Тъга в мълчанието,
а във тъгата срам...
Срам от решението
да бъдеш сам. ...

Очите огнени ме парят,
устни жадни ме изгарят.
От леденото ти докосване тялото потръпва.
Сякаш дяволското чувство гордостта потъпква.
По кожата рисуваш с багри на страстта. ...

Повярвай ми, животът е кралица,
която силно иска да те притежава,
но предадеш ли й се - знай,
изпепелява те и нищичко от тебе не остава.
Понякога открито те измъчва ...

Сърце обречено на самота,
това ли бе моето досега..?!
Стига самота! Сега настъпва
ново влюбване..
В някакъв отдавна чакан гост! ...

Не идвай вечер във съня ми
където ангели живеят!
Не ме буди,не ме събуждай..
щом друга има в твоя ден!
Не убивай малката надежда в мене, ...

огнени сенки изгнанници в мрака
оковани с вериги от черни сълзи
краят на дните забравени чакат
отрова в сърцата им бавно пълзи
нещастни души безплътни но живи ...

Мая вървеше разтревожена по улицата. Гледаше в краката си сякаш търсеше нещо. В главата й мислите препускаха трескаво. Защо ли я беше извикал Кирил? Защо така спешно? И какво му имаше на гласа? На тона? Нямаше представа. Затова ускори крачката и забърза напред.
Тя влезе в кафето и го видя. Кирил. Се ...

Мили мой татко,
пиша ти пак - твоето малко момиче.
Тъжно е без теб и дано писъмцето ми кратко,
вместо мен да ти каже, че много те обичам.
Откакто си тръгна измина година. ...

Не искам аз пари,
разкош,
а едно сърце, което знае да обича!
Много ли е?
Всички казват ´´НЕ´´... ...

" " "
На Весела
Аз тръгнах – ти ме посъветва,
повярвах в силата на своя път.
По камъчета и пътеки ...

Ще стават дните ни по-дълги
от нови грижи и мечти.
Ще ставаме по-тъжни,
по-неразбрани,
по-стари – може би. ...

Пося ли някой цвете
или само поникна в мен?
Със цветове като от вихрите родени
и слънчево – като през летен ден.
Стои си и ме гледа ...

Помогни ми със нашите ръце
отново мост да построим
Ще си отиде хубавото време
и ще започне буря да трещи.
Поройните води ще ни догонят, ...

През топлите поляни на годините
пренесъл си душата на дете.
Запазил си сърцето и усмивката
и нещо повече, което
знаеш само ти. ...

СПОМЕНИ
Макар и невидимо,
времето е по-важно от мястото..
И времето, запазено за нас,
когато се изниже, ...

Аз имам свят, във който си отивам,
когато почнат есенните дъждове.
Там всичко е красиво,
нищо не умира.
Там сълзите дори не са солени ...

На годините пред мъдростта
спокойно трябва да мълчим!
Покорно трябва във сърцето си
да можем да се преклоним.
Пред листопада есенен, ...

И все си обещавам –
ще почна да мълча.
Ще почна думите си да подбирам,
ще бъда примерна, добра.
Ще спра да споря вечно, ...

Дали наистина си мил и нежен?
Или реалността покрита е със блясък снежен?
Да ти повярвам ли или да отмина?
Да отмина ли или от копнеж да загина?
Ще спечелиш ли сърцето от лъжи и болки вледенено? ...

Като ангел небесен при мен долетя
и осени с радост живота ми.
И как да вярвам в чудеса -
та аз изгубих любовта завинаги.
До мен застана без да съм го искала, ...

´´ Прошка´´
Две очи, така искрящи...
Една усмивка,
толкова искрена и щастлива...
Две ръце, за които копнеех... ...

Колко малко е нужно на човек ?
Колко малко е нужно, за да видиш усмивката на някой?
Колко е лесно всъщност да подадеш ръка и да помогнеш на някой в беда !
Навън тихо се сипе снега и хората са си в къщи на топло и празнуват, радват се на това, че са заедно...
...Но някъде навън сред студа, сред снега ...