ИСТОРИЯ ЗА СКИТНИКА
2 мин за четене
Колко малко е нужно, за да видиш усмивката на някой?
Колко е лесно всъщност да подадеш ръка и да помогнеш на някой в беда !
Навън тихо се сипе снега и хората са си в къщи на топло и празнуват, радват се на това, че са заедно...
...Но някъде навън сред студа, сред снега поглеждайки към домовете от където струи радост стои един бездомник отдавна загубил своя подслон и семейство, но не от тези които сами са съсипали живота си, а такъв на който съдбата е изиграла лош номер.
Чудите се защо изобщо пиша всичко това, защо когато всички са със семейството си и празнуват аз мисля за онзи бездомен скитник останал само с надежда и усмивките на хората?
Честно да ви кажа в началото и аз се чудих и си казвах..."Господи, какво е това, което пиша...?" , но днес един ден преди Нова Година излязох с приятели и докато от хората струеше празничност, онзи нещастен скитник стоеше Сам. Той не искаше скъпи подаръци, неискаше нищо материално. Единственото за което мечтаеше беше семейство , с което да прекара празника...
Когато минах покрай него той вдигна очите си и погледите ни се засякоха...останах безмълвна.
За първи път в очите на някой видях толкова болка, но и надежда. Усмихнах се на този нещастен човек, тогава той с цялото си сърце ми каза "-Момиче много си лъчезарна, пожелавам ти приятно изкарване, много здраве, щастие и любов." и отново наведе глава. Не можех да помръдна и разбрах, че живота не е само материалното богатство, което имаш, а това богатство което се крие дълбоко вътре в сърцето ти.
И докато хората си разменяха скъпи подаръци, този скитник ми подари нещо по-скъпо дори от всичките пари на света, Той ми подари щастие!
Сега наистина осъзнавам, колко много дължа на Мама и Тате, колко много дължа на моите приятели, колко много дължа на тези които ме обичат. Дължа им едно голямо БЛАГОДАРЯ, защото този човек който съм сега е плод на тази любов!!! А на онзи скитник, където и да е сега, искам да кажа БЛАГОДАРЯ, за това че ми помогна да осмисля живота.
И така сега съм сигурна, че разбрахте какво ме накара да напиша тези редове...и не се чувствайте зле, а ако си кажете "Това момиче не е добре..." недейте, защото рано или късно и вие ще срещнете вашият Скитник и тогава ще се сетите за мен и за това, че сте пропуснали да кажете "БЛАГОДАРЯ" на всички, които ви обичат и помагат. И дори тогава, когато сте загубили цялата си надежда, ще ви стане по-топло...
...И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ НЕ СКЪПИТЕ ПОДАРЪЦИ ПРАВЯТ ЧОВЕКА ЩАСТЛИВ, А ЕДНА НЕВИННА УСМИВКА И НЯКОЛКО ДОБРИ ДУМИ !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛиВчЕтО Всички права запазени
